Дипломати, минали през всички управления на България от Фердинанд до служебното правителство на Ренета Инджова. Бележити личности, учени и познати в цял свят – от Великобритания до САЩ. Това е кланът Станчови. Началото му полага Димитър Станчов, роден в Свищов в края на 18-и век. Той е син на Яни Стачооглу и Фросина Паница. Още в младежката си възраст той става личен секретар на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (1887-1889) и началник на неговия Таен кабинет. Сключва и брак с графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд град дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1995), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция, Белгия и Италия. Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба. Основоположникът на клана Станчови – Димитър. Димитър полага основата на клана Станчови, за които век по-късно ще знае

цялата световна дипломация

Появяват се и неговите наследници. Най-популярният от тях е Иван Станчов, негов внук, за когото цял свят научава. През 1946 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати. От 1971-а живее във Великобритания. От 1991 до 1994 г. е посланик на България в Лондон. През 1994-1995 е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Членува в Балкански политически клуб, основан през 2001 г. Съветник по външнополитическите въпроси на двама президенти на Република България.

Иван Станчов и негови ученици в Лондон.

Популярен в България и в САЩ обаче, в сянката му се разраства фигурата и на неговия брат – Димитрий. Най-големият от наследниците на Димитър Станчов – Димитрий, се оказва

учен, страстен агроном, художник

и поет. Димитрий издъхна на 10 февруари в дома си в Камдън на 94-годишна възраст. Роден в Лондон през далечната 1926 година, той бързо става едно от най-забележимите от седемте деца на Иван Станчов. Той се озовава в България веднага след като дипломатическата кариера на баща му се разраства. Димитрий изкарва младежките си години в родината, а след това началото на Втората световна война го принуждава да избяга в неутрална Швейцария заедно с майка си, сестрите и братята си. Там Димитрий завършва гимназия и завършва една година в политехниката в Цюрих, като тогава владее френски, английски, български, немски, италиански и швейцарски немски. Малко след края на войната

цялото семейство емигрира в САЩ

където успяват да си купят имение в Мериленд.

Надежда Станчова с нейни последователи. Тя е една от първите жени в дипломацията.

Огромният имот бързо се превръща в място за забавление на разселени от войната художници, интелектуалци и дипломати. Това отваря много врати на Димитрий. Той се записва в колежа в Манхатън, където се запознава с бъдещата си съпруга Шарлот Гайе, също дете на емигрантско семейство, избягало от войната в Щатите. Завършил химик, с множество награди, Димитрий започва активна работа в областта на изучаването на водораслите. Научните му трудове печелят награда след награда, а постиженията му са в основата на

повечето козметични продукти днес

Талантите на Димитрий обаче обхващаха много повече от химията. Неговите терасовидни градини с обширни каменни стени и неговите хибридни лалета, розови арки и цветни трайни насаждения били представяни в книги и списания. Това го превръща в един от най-напредналите за времето си агрономи.

Димитър Станчов в Кралския двор.

Една от фразите, с която всички ще го запомнят, е, че като дете е имал съученик на име Мусолини. Годините, в които той е учил в Италия, предполагат, че това е бил именно Бенито Мусолини или поне негов роднина. Това обаче така и не се изяснява напълно до сетния му дъх.