Легендите за Търново са живата народна памет, с тях се пази споменът за величавите исторически събития в града. Ако веднъж си бил в Търново, сърцето ти завинаги остава в този град, пленено от великолепието и магията му. За да станеш и останеш неделима част от Вечността. Градът е минал през много векове на слава и трагедия. Тук дишаш въздуха, който са дишали и най-славните герои на българската история. А когато падне мракът, Янтра те прегръща заедно с града, за да ти разкаже пак легенда за смелост и величие.
Прочети още
Преди време имало красива църква в подножието на хълма Царевец. Тя била построена по нареждане на Иван Асен II след славната битка при Клокотница. По този начин царят искал да благодари на Бог, че дарил него и страната със славата на победата. В църквата имало
красиви стенописи и скъпи икони
със сребърни и златни ореоли на светците. Голяма част от тях били дарение от самия цар, а останалите били донесени от Византия. В едно кътче в църквата имало свещен извор с лековита вода. Вярващите от Търново се измивали там за здраве. Царският църковен двор, където полагали телата на българските крале, също бил там. Минали години. Градът на Асен и Петър бил поробен. Турци живеели на хълма Царевец. Хълмът Трапезица обезлюдял, а величествената църква, построена от Иван Асен II, била превърната в джамия. Там се издигало минаре, откъдето се чували навсякъде молитвите на потисниците.
Духовете на българските царе се развилнели
те предизвикали земетресение
и съборили минарето. Шейхът, който живеел в джамията, наредил да изградят отново минарето, този път по-високо и по-здраво. Духовете на българските царе се разбунтували отново и минарето било повторно повалено. От тогава сенките на царете обикалят нощем гробището. Хората дочували трополене на оръжие, отчаяни викове, както и влачене на надгробни плочи. Шейхът наредил да проучат мястото, този път копаейки по-надълбоко. Така те достигнали до
подземния вход на царската гробница
Разрушили я, разпръснали костите и отново построили минарето. Разказват, че на следващата нощ близо до реката се появил конник, с облечен в ризница и с шлем на главата. Той пресякъл двора на старата църква, спрял за малко, огледал се, вдигнал меча си и го забил в минарето. След това отишъл до леглото на шейха и го посякъл с един удар.
На следващата сутрин се разнесъл слух, че самият Иван Асен II разрушил минарето – то не трябвало да се извисява по-високо от царската църква „Св. четиридесет мъченици"... В църквата „Св. 40 мъченици“ се намират едни
от най-значителните писмени паметници
Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение.
То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица, с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци. В 1238 г. в столицата на Второто българско царство с тържествена процесия са внесени мощите на св. Петка. Легенда разказва, че увлечен в битки за укрепване и разширяване на държавата
цар Йоан-Асен II забравил за благочестието
и едва когато смъртта покосила невръстния му престолонаследник, разбрал, че Бог му дава знак да се върне в лоното на праведността. Царят заповядал да разрушат бойните машини и войниците да се разотидат по родните си места. От победените латинци поискал вместо откуп мощите на светицата Петка, които се намирали в манастир близо до Константинопол. Да ги донесе в Царевград Търнов заминал довереният му епископ на Велики Преслав Марко. Целебната сила на светите мощи била голяма: смъртноболни оздравявали, слепи проглеждали, неми проговаряли, парализирани прохождали… За съхраняване на мощите на св. Петка - Параскева била построена специална църква до двореца, в която се молело цялото царско семейство. Светицата тържествено била обявена за покровителка на града.
