Над 600 села в България, чиито жители са напуснали страната или са отишли в по-големите градове, за да търсят препитание, пустеят. Това показва статистиката на НСИ. Според цифрите в селата има под 10 жители, основно възрастни хора. В 171 други села пък няма нито един човек, който да е постоянен обитател. Селата без население се увеличават постоянно. Като за последната година те са с 10 повече. Според различни данни напусналите страната българи в последните 8 години са над 400 000. Статистиката за общия брой живеещи и работещи в чужбина обаче е разнопосочна. Смята се, че в Турция живеят 350 хиляди българи, в САЩ - 300 хиляди, в Гърция също 300 хиляди, в Испания - 250 хиляди, във Великобритания - 200 хиляди, в Италия - 120 хиляди, в Канада - 70 хиляди, в Австрия - 35 хиляди, в Молдова - 31 хиляди, в Кипър - 25 хиляди, в Чехия също 25 хиляди, в Южна Африка - 20 хиляди, в Швейцария - 12 хиляди, в Норвегия - 7 хиляди, за ОАЕ - също 7 хиляди, в Малта - 6 хиляди, в Полша - 4 хиляди, в Йордания - хиляда и пр. „В почти никоя друга държава населението не се топи толкова бързо, колкото в България. В северозападния край на страната
се обезлюдяват цели райони
констатира журналистът от „Нойе Цюрхер Цайтунг“ Фолкер Пабст в репортаж от района на Белоградчик. Пабст обяснява как през есента може да се установи дали някоя къща в село Пролазница е още обитаема или не - по това дали по нея са закачени низи с червени чушки. В Пролазница обаче чушки вече почти не се виждат- но пък все повече некролози, пише авторът и посочва, че в селото са останали само петима постоянни жители. Линка и Борис Тошеви са двама от тях. „Засега имаме сили, справяме се“, разказва Борис пред журналиста от „Нойе Цюрхер Цайтунг“. „В градината растат зеленчуци и грозде, в гората има дивеч“, добавя възрастният мъж. Макар да е на 80 години, Борис още ходи на лов. По-трудно става, когато на двамата им потрябва нещо от града. Транспортна връзка с намиращия се на около 10 км Белоградчик няма. За щастие едната от дъщерите на Линка и Борис живее в града и им носи нужните лекарства. А през зимата по три пъти в седмицата идва социален работник и носи хляб.
Двамата пенсионери
признават, че се чувстват самотни
Към края 2019 година в България има общо 5257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. От всички 4998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители, което е с 26 повече в сравнение с 2018 година, сочат данните. С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население. Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.
Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители (63) и най-много с едноцифрен брой на населението (119) има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са
или необитаеми, или с едноцифрен брой
на жителите. След Габровска област се нарежда област Велико Търново (общо 336 населени места) с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325. В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.
С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин - 7 села, Пловдив - 4 села, Варна - 3 села, Монтана, Силистра и Сливен - по 2 села, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село. В 1753 населени места жителите са под 100 души.
Повече от 1700 населени места са с под 100 души
Справка в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година показва още, че общо 1753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1924, или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.
Проверката показва още, че към края на 2019 година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.
ООН: До 2050-а българите ще се стопят с 2 млн.
България е страната с най-бързо топящо се население в световен мащаб. Според прогнозите на ООН от сегашните 7,1 милиона души до 2050-та ще останат около 5,2 милиона. Това означава спад с над 25%. За Литва прогнозираният спад за същия период е около 22%. На трето място по бързотопящо се население е Латвия, а на четвърто - Украйна. В България и днес цели области са обезлюдени, а най-засегнат е северозападният край на страната - на границата със Сърбия. Това е най-бедният регион в най-бедната държава - членка на ЕС, посочва „Нойе Цюрхер Цайтунг". Изданието отбелязва и това: че България е единствената страна, в която най-голямата възрастова група (при жените) са хората в пенсионна възраст. И средната възраст расте по-бързо, отколкото където и да било другаде по света. При това, колкото и да е парадоксално, при най-ниската продължителност на живота в рамките на ЕС - 75 години. Според проучване на фондация „Фридрих Еберт“ в София, съгласно което в селските региони на Северозападна България на 1000 души се падат до 30 смъртни случая годишно - показатели, каквито иначе се срещат само в развиващите се страни и в зоните на военни действия. Раждаемостта от своя страна е около средната за Европа - жените раждат по 1,4 деца. А това, че демографското развитие е толкова неблагоприятно, има една основна причина - емиграцията.
Имало едно време... Бумалча
Сгушеното в полите на Стара планина село Бумалча се обезлюдява внезапно през 1964 година. До днес няма обяснение защо всички негови жители решават да напуснат домовете си и да оставят цялата си покъщнина. Това е и причината около мястото непрекъснато да витаят различни легенди и предания. Независимо от това жители на съседни села мислят, че все пак причината се крие в демографската криза. Днес не бихте могли да откриете Бумалча дори да използвате карта или GPS. Ако сте твърдо решени и авантюристично настроени обаче, с множество упътвания на овчари може и да успеете да достигнете до обгърнатото в мистерия село. В живописните Родопи се намира и село Дядовци – още едно незапомнено от света село. Дядовци било едно от големите села в района. През 70 и 80-те години на миналия век населението му наброявало няколкостотин души. За съжаление днес по възвишенията му не може да срещнете човек, а някогашните красиви каменни къщи са почти разрушени. Отново в Родопите, само на 45 км от Кърджали, се намира и обезлюденото преди 30 години село Жерка. Сякаш кацнало на едно възвишение, селото съхранява спомени от миналото. Още със самото влизане в Жерка, едно 100-годишно дърво ще ви посрещне, а изкачвайки се все по-високо по тесните пътечки, големите, но празни къщи ще ви напомнят и „разкажат“ за някогашния живот, кипял там.
