Андрей Андреев е поредният българин, който доказва възможностите си на американска земя. Той е роден в Перник, където учи до края на 6-и клас. През 1997 г. майка му печели зелена карта и заедно заминават за Сиатъл. Там завършва гимназиалното си образование, след което е приет да учи графичен дизайн в California College of Arts в Сан Франциско. Професионалният му път започва от MTV в Ню Йорк, където работи като motion дизайнер и създава анимирани промо видеа за големи шоута като MTV Video Music Awards. Тогава се сближава със своя колега и състудент Дан Ковънт, с когото си обещават да основат заедно продуцентско студио. Така през 2008 г. поставят основите на Dress Code в Ню Йорк. През годините студиото се фокусира върху продукция и анимация, като сред клиентите им са Volkswagen, IBM, Аdidas и др. Студиото работи и по последната глобална кампания на бирения бранд Stella Artois, лансирана и в България. Една от големите страсти на Андрей Андреев е заснемането на

документални и късометражни филми

През 2018 г. той продуцира филм за създателя на емблематичното лого I ♥ NY Милтън Глейзър, а сега работи върху документален филм за кукерската традиция „Сурва“. Българинът е щастлив от успеха си, но признава, че той не е дошъл бързо и лесно. „Мит е, че в САЩ нещата се случват бързо. Набирането на начален капитал е най-трудното. Стартирахме бизнеса ни точно по време на финансовата криза и още от началото започнаха проблемите с клиенти и финансите“, споделя той пред „Капитал“. В началото използвали базата с клиенти на групата на Viacom, част от която е MTV. „С Dress Code в началото работихме по проекти на приятели, които бяха с малки бюджети - по 1-2 хил. долара. За да напуснем MTV, ни трябваха пари, с които да осигурим заплати и наем поне за три месеца. Тогава наш приятел ни потърси и каза, че има голям проект за Deloitte в Ню Йорк, но няма партньор, с когото да го осъществи“, спомня си първите стъпки Андреев. Българинът и съдружникът му решили да направят глобална кампания, която да представя културата на Deloitte по света. Идеята им била да организират филмов фестивал, като служителите от различните офиси по света да заснемат кратки филми за работата си, които да бъдат оценявани и награждавани. Предложението било харесано и съвместната работа започнала. „Проектът беше толкова голям, че без проблеми можахме да напуснем MTV. Тогава ни казаха, че следващата седмица искат да се срещнат с целия ни екип и да обсъдим кампанията. Ние обаче бяхме само трима, затова за срещата решихме да наемем около

10 наши приятели като актьори

Впоследствие някои от тях наистина се включиха в проекта, но към онзи момент никой не беше част от студиото. Проектът ни отне 6 месеца и се получи много добре, а ние вече имахме достатъчно капитал да развиваме студиото“, спомня си българинът. Той споделя и за промените, които бизнесът е претърпял през последната година. Андреев не крие, че проектите са по-малки като бюджети, но е доволен, че са повече като количество. „Аз правя по два големи проекта на година, които изискват между 3 и 5 месеца работа. По-малките проекти са между 3 и 6 седмици. Като теглиш чертата, има много повече работа, но парите остават същите“, обобщава той. Има промяна и в предпочитанията на клиентите в САЩ за рекламните формати. „Вече почти никой не прави големи телевизионни кампании. Сега всичко трябва да се случва бързо и да се покаже до 1-2 седмици. Аз например нямам кабелна и все по-малко хора гледат телевизия. Глобални кампании, в които се инвестират много пари за създаването им, може и да се появят в телевизията, но това не е фокусът им. Тук много рядко се правят реклами само за телевизия“, споделя българинът. Днес в Щатите се създават

все повече малки бутикови агенции

„Преди клиентите наемаха една голяма агенция за цялото им комуникационно обслужване. За изготвянето на предложение за цялостна стратегия обаче трябва да се мине през много хора, докато то стигне до клиента, който ако накрая не го хареса, целият процес трябва да се повтори. А това не е много ефективно. Преди 10 години кампаниите се правеха първо за телевизия, след това принт, радио и чак така стигаха до интернет. Сега всичко се обръща. Компаниите първо тестват какво е работещо в интернет и тогава правят евентуално кампания в телевизия. Това затруднява големите агенции, защото моделът им на работа е фокусиран върху традиционната реклама. Затова клиентът може да има много малки различни агенции за всяка дейност“, споделя опита си българинът. Той признава обаче, че неговата страст е документалното кино. С колегите му инвестират много в този тип продукции, макар те да нямат пряка възвращаемост. Много от клиентите им обаче са стигнали до тях именно след като са видели техен филм. Андреев коментира и ситуацията в Щатите и споделя, че е трудно да се прогнозира как ще се развият нещата в страната. „Има много събития, които са способни да променят картината. От една страна, е пандемията от коронавирус, от друга, протестите Black Lives Matter, президентските избори и т.н.

В САЩ има систематични проблеми

на които досега не се обръщаше внимание. Затова всички са много внимателни как говорят на хората и спазват ли в действителност ценностите, които проповядват. Компаниите трябва първо да погледнат вътрешната си култура. Важно е половото и етническото разнообразие, но не просто защото трябва да бъде запълнена една квота, а защото има добри професионалисти“, категоричен е той. Андреев поддържа контакт с няколко продуцентски студиа в София, но все още компанията му не е правила рекламна продукция в България. „Ако имам предложение да снимам в Европа, със сигурност България ще е първият ми избор като дестинация. Единственият проблем, колкото и дребно да звучи, е, че няма директен полет. Ако има директен полет от Ню Йорк до София, качваме се с клиента и започваме работа. Непрекъснато мисля за проекти в България, но като документални филми. Това е начин, по който продължавам да опознавам културата ни“, допълва той.