На територията на днешната Великотърновска епархия преди повече от десет века са се развивали драматични преговори за политическо и духовно влияние, откривали са се духовни и светски училища, писани са първите граматични правила на българския език. Днес в епархията има 20 манастира, всички действащи и до един запазили родолюбивия дух на предците ни. Обителта „Свети апостоли Петър и Павел“, известна и като Лясковска, открай време е водела безмълвна борба да даде по-добро образование на младежите. Отдалеч силуетът й напомня средновековен замък, а от широката тераса се разкрива невероятна гледка - от безкрая на Дунавската равнина до билото на Еленския балкан. Петропавловският манастир е един от 14-те манастира в околностите на Велико Търново, които са били построени по време на Второто българско царство. Манастирът, кръстен на светите братя Петър и Павел, е един от най-добре запазените от това време, за което със сигурност е допринесла неговата недостъпност. Той се извисява
над високите и непристъпни скали
на Арбанашкото плато, на около 6 км на североизток от Велико Търново. Манастирът и особено неговата 31-метрова камбанария се открояват забележимо на фона на хоризонта, напомняйки на тайнствен средновековен замък.
Смята се, че Петропавловският манастир е бил построен по времето на управлението на Асеновата фамилия, но няма сигурни исторически сведения за това. Върху хълма с внушителната скала някога е имало крепост, която
пазела владенията на Асеновци
В нея е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийско иго. След падането на България под турско робство манастирът неколкократно е разрушаван и съграждан наново. През 1662 г. той се прославя дори и извън пределите на Османската империя и славата му стига до Русия, подтиквайки руския император Петър Велики да дари манастира с позлатено Евангелие. По време на турското робство манастирът взима активно участие в националноосвободителните борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. Така например известното въстание на търновската вдовица Мара, водено от нейния син Стоян и съратника му Мирчо, е запланувано през 1700 г. в манастира и е тръгнало по-късно оттук, като самият игумен Софроний е един от организаторите му. Освен това Петропавловският манастир е укривал въстаници,
бягащи от турските потери
и е давал среща на известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски - Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Измирлиев и Бачо Киров Петров. Освен участието си в освободителните борби през 1874 г. митрополит Иларион Макариополски отваря първата българска семинария в манастира, която продължава да съществува до 1885 г. Поради липсата на точни сведения относно създаването и ранното съществуване на манастира „Св.св. Петър и Павел“ устно разказаните истории, които преобладават сред източниците на информация за него, са станали причина за разпространението на легенди. Според една от тях манастирът е построен около 1450 г. от арбанашки богаташ на име Павонан. Той го издигнал на своя земя, със свои средства и му дарил
лозя, ливади и гора от своята собственост
По-късно този богаташ се преселил във Влашко и от там всяка година изпращал на манастира сол, добитък и пари. Това правели и наследниците му почти до 1770 г., когато тогавашният игумен на манастира Дионисий поради трудните времена и обстоятелства също отишъл във Влашко, вземайки със себе си всички документи на манастира. С тяхна помощ той успява да построи там друг едноименен манастир и да склони наследниците да дават ежегодната си милостиня на него. Обителта е
сборен пункт на три въстания
за освобождението от турско робство. В 1700 г. оттук започва Марииното въстание. През 1856 г. с благословията на манастирските братя пак от обителта тръгва и четата на Капитан дядо Никола заедно с девет души въстаници от Лясковец. През 1862 г. манастирът е сборно място на бунтовниците на Хаджи Ставревата буна.
Оскверняван, ограбван и опожаряван от турците е бил четири пъти. След всяко разорение е издиган от руините със спомоществуванията на родолюбиви българи, търговци от Арбанаси и Лясковец. В молитвеност и благочестие в манастира са се подвизавали Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Максим Райкович, който дори е бил негов игумен. Първият българин, въздигнат в митрополитска катедра още по време на турското робство, Иларион Макариополски, открива тук в 1874 г.
първото българско духовно училище
прераснало по-късно в Софийска духовна семинария. През годините на османски гнет монасите тайно преписват „История славянобългарская“ на Паисий Хилендарски и я разпространяват по българските земи. След Руско-турската освободителна война Славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников, който умира в него след тежко боледуване от тиф. По време на Стамболовия режим тук е бил въдворен великотърновският митрополит Климент със светско име Васил Друмев заради реч в защита на православието в Народното събрание, произнесена от него в качеството му на народен представител и министър на просвещението. Голямото земетресение през 1913 г. и пожар разрушават и унищожават централния храм и източното крило на манастира. Училището, градено от дряновския майстор Уста Маню, обаче остава непокътнато.
