Светла Караянева
„След Освобождението се пуснаха слухове за някакви спорове за пари - сметки още от стария комитет. Види се, причина е била писмото на Анастас Попов. Някои граждани повдигнаха въпрос, че са давали пари - помощи по насилствен начин, и негодуваха. Касиер по това време бил поп Кръстю и те викаха против него. Следствие на тия разправии той ми казваше: „Вместо магарето да реве, реве самарят. И за всичко това аз ще изоблича всекиго и ще се срамуват, щом се обнародват моите документи във вестник „Марица", разказва протойерей Стефанов. Поп Кръстю изпълва заканата си и изпраща събраните от него документи до „Марица" - най-влиятелния български вестник след Освобождението. Свещеникът, нарочен за предател на Левски и обвинен, че е окрал комитетски пари, за да си построи къща, е искал да изчисти името си на всяка цена. Затова провожда по пощата изобличителната документация и трескаво очаква публикуването... „Дълго време охка той, защото вестникът не печата документите, между които имало тефтер с имената на вносителите, заверен при последната среща от Левски. Той много се кахъреше. Еднаж в негова дом пред мен той писа писмо до редакцията: „Или напечатайте документите, за да се разбули всичко, или ми ги повърнете", но нищо не биде напечатано. Даже вестника не му се изпращаше и той сам отиваше на пощата да пита за него. През Велики пости през 1880 г. ми каза, че щом се освободи Балканът, ще отиде сам в Пловдив да вземе документите, изчезването на които започна да го безпокои твърде много. Ала не можа да отиде. Разболя се от туберкулоза и се премести в моята енория, понеже неговата къща беше на влажно и усойничаво място. Той беше беден, но честолюбив."
Това заявява протойерей Евстати поп Стефанов пред изследователя Данаил Кацев-Бурски в провежданата от него анкета през 1925 г. в Ловеч. Но кой е анкетиращият? Данаил Кацев, с псевдоним Бурски, забравен днес, забранен в миналото, е писател, историограф, журналист (1888-1956 г.). Той е родственик на Васил Иванов Кунчев. Неговият прадядо - Видул Кацата от Кочмаларе (днес село Отец Паисиево, Карловско), и Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски. Мотивите на Данаил Кацев, който е бил и председател на Народния комитет „Васил Левски", основан през 1923 г., са изразени от самия него в предговора на малката по обем, но значителна като принос книга. Озаглавена е „Истината по предаването на дякон Игнатий Васил Левски" и отпечатана през 1926 година в печатница „Бял кръст", Курилски манастир. Бурски пише: „И като предприехме нашата анкета, ние се помъчихме да се освободим от тия исторически напътственици (подкрепящите тезата за предателството на поп Кръстю) и тяхното влияние; да проверим изнесените досега факти, да вникнем в носящата се мълва и да разберем причините, които заставяха дейците от онова време да се делят на два лагера, не като хора, свързани в името на една идея, а като непримирими врагове." Истината побеждава всичко - е епиграфът на този честен, доблестен и безкористен изследователски труд. И така, през 1925 година Бурски се озовава в Ловеч, за да тръгне по изнурителния път на срещи и разговори с останалите живи участници и свидетели на трагедията през декември 1872 г. - залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче. Участниците в събитията, от които са минали 53 години, са вече на преклонна възраст, но и те, както и техните наследници, не могат да скрият истината. А тя „коги да е излиза налице", според очакванията на многострадалния поп Кръстю. Разпитвани са в присъствието на свидетели Димитър Пъшков, бивш член на Ловчанския комитет, поп Георги Антипов - жълтишкия войвода, изповядал поп Кръстю в предсмъртния му час, сина на Яким Шишков, заможен българин и патриот, подпомагал Левски, Анастас Стипцов, племенник на Величка Хашнова, сестра на Марин поп Луканов и съратничка на Левски. Разпитан е и Стоян Куюмджията, личност със съмнително минало, обирал турските къщи по време на Руско-турската освободителна война и предавал съгражданите си на същите турци при отстъплението на руския отряд... Притиснат от въпросите на Буров, именно Стоян Куюмджията се оказва причината, поради която пратката с изобличителни документи на поп Кръстю не е получена във в. „Марица". По заповед на Марин поп Луканов, тогавашния окръжен управител, като комисар към общината той взема от пощенския чиновник, уж за малко, обемистия пакет с книжа. А по това време след Освобождението пловдивският в. „Марица" има особен авторитет като първия български следосвобожденски вестник с национално значение. Неслучайно засегнатият дълбоко от клеветите свещеник се е надявал, че с обнародването на изобличителните документи ще изчисти името си от клеветата. Не успяла да стигне до страниците на „Марица", истината на поп Кръстю все пак вижда бял свят в издавания от Петко Р. Славейков вестник „Целокупна България". През 1879 г. е публикуван „Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски". В своя памфлет свещеникът изобличава противниците си, герои на новото време. Тези, които от бивши народни поборници, провалили със своеволията си великото дело на Апостола, се превръщат в съвременни управници, угнетяващи и ограбващи „освободеното" българско население. До същите изводи достига по собствен път десетилетия по-късно добросъвестният историограф Данаил Кацев-Бурски. Без да има явен пряк предател, Васил Левски е бил провален от користното поведение на цяла общност дейци на Ловчанския комитет, както и маргинали с ниско народностно съзнание. Марин поп Луканов, Величка Хашнова, Димитър Пъшков, Хаджи Мичо, Добри Механджията, Пано Петков... Разбира се, и Димитър Общия с авантюристичния обир на орханийската поща в Арабаконашкия проход. Недостойно обкръжение на най-достойния ни български революционер, което дава основание на турския съд да го попита с такива ли се е събрал. Всичко това може да се прочете във фототипното издание на „Истината по предаването на дякон Игнатий - Васил Левски" от 1991 г. Така ще погледнем с други очи на страдалеца поп Кръстю, превърнал се в нарицателно име на предател. А всъщност един от най-сериозните и образовани свещеници преди Освобождението, патриот, съратник на Раковски и Левски. Или, както гласи паметната плоча на храма „Успение Богородично" в Ловеч: „В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял 1838-1881 г. Борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години."
