Мъжът, който получи първата трансплантация на свинско сърце, е наръгал няколко пъти мъж в бар през 80-те години. Това съобщава The Washington Post. Преди дни американски лекари за първи път трансплантираха сърце на генетично модифицирано прасе на 57-годишния Дейвид Бенет-старши от Мериленд. Медията твръди, че през 1988 г. въпросният човек у извършил въоръжено нападение срещу 22-годишния Едуард Шумейкър в Хагърстаун, Мериленд. Според статия в Daily Mail от 1989 г., цитирана от руското издание "Газета.ру", Шумейкър е бил в бара Double T Lounge, където пийвал и си говорел с тогавашната съпруга на Бенет. По едно време съпругата бъдещата му съпруга седнала в скута на мъжа. Бенет нападнал Шумейкър, докато играел билярд, намушкал го в гърба, при което мъжът загубил чувствителност в краката си, след което нападателят нанесъл още няколко рани в предната част на тялото му. След това Бенет се опитал да избяга от местопрестъплението, но бил заловен от полицията. По-късно съдът признал Бенет за виновен в нападение и скрито притежание на оръжие с намерение да причини вреда. Нападателят бил осъден на десет години затвор и кръвнина от 30 000 долара в полза на Шумейкър, като съдията нарекъл случая "крайно насилие". От 10-те години Бенет излежал само шест и бил освободен през 1994 г. Шумейкър бил парализиран и прикован в инвалидна количка до края на живота си, като починал през 2005 г. на 40-годишна възраст.
След новината за спасения му живот семейството на Шумейкър не отрича важността на извършената трансплантация, но е недоволно, че Бенет е наричан герой. Сегашвата съпруга на Шумейкър - Лесли казва: "Семейството ми трябваше да се справя с мъката и травмата с години“. След като Бенет излезе от затвора, каза тя, той „продължи и живее добър живот. Сега той получава втори шанс с ново сърце - но ми се иска, поне по мое мнение, това сърце трябваше да отиде при някой, който го заслужава. Повече от 106 000 американци са в националния списък на чакащите за трансплантация на органи, а 17 души умират всеки ден, без да получат органа, от който се нуждаят. Пред лицето на такъв недостиг може да изглежда несъвестно за някои семейства, че на осъдените за насилствени престъпления ще бъде дадена животоспасяваща процедура, от която толкова много се нуждаят. Но повечето лекари не споделят това мнение. Няма закони или разпоредби, забраняващи на някой с криминална история да получи трансплантация или експериментална процедура като тази на Бенет. „Ключовият принцип в медицината е да се лекува всеки, който е болен, независимо кой е“, казва Артър Каплан, професор по биоетика в Нюйоркския университет. „Ние не се занимаваме с отделянето на грешниците от светците. Престъпността е правен въпрос." Въпреки че това е официалната позиция на федералните служители и етичните комисии, отговарящи за разпоредбите за трансплантация, на местно ниво се предоставя широка свобода на преценка на болниците, които решават кои лица отговарят на изискванията да бъдат добавени към националния списък на чакащите. На това ниво често се вземат предвид други съображения, включително анамнезата на дадено лице за злоупотреба с вещества или рискът на затворника да развие инфекция, докато е в затвора, заедно с достъпа до последващи грижи. Служителите на Медицинския център на Университета на Мериленд отказаха да кажат дали знаят за престъпното минало на Бенет. В писмено изявление служителите казаха, че болницата в Балтимор предоставя „живоспасяващи грижи на всеки пациент, който влиза през вратите им въз основа на медицинските му нужди, а не на произхода или обстоятелствата в живота“. „Този пациент дойде при нас в остра нужда“, добавиха служителите, „и беше взето решение относно допустимостта му за трансплантация въз основа единствено на медицинските му досиета“, пишат в позицията до медията.
