сн. архив на BG VOICE
Огромна тайна обгръща и до ден днешен едно от най-въздействащите тракийски съкровища на България - Летнишкото. Плочките от сребро и злато нямат аналог нито в България, нито в света. Тайнствената му сила се проявява още с излизането му на бял свят. Зла поличба застига откривателите му.
Проклятието на траките не е мит. То взело жертва още с появата на съкровището на бял свят, суеверно разказват хората от Летница. Един от мъжете, които първи го видели, умрял на място. Днес местните се страхуват дори да произнесат името му и твърдят, че е забравено - понеже било табу.
Всичко започва през 1963 г. Трима работници от Летница копаели в местността Христов баир основи за нов овчарник. Лопатата на единия - Кънчо Тинчев, закачила нещо метално. Оказало се бронзов съд, от който се разпилели куп странни малки плочки с неясни изображения. Работниците избърсали една от пластините и онемели. Заблестяло злато и сребро. „Забогатяхме", викнали двамата. Третият не промълвил - сърцето му не издържало. Паднал на земята и издъхнал от вълнение. Кънчо и приятелят му Атанас се чудели да се радват ли над изровеното имане, представяйки си благоденствие. Или да се страхуват. Не знаели какво да правят с мъртвеца. Повикали местния доктор Георги Николов. Той констатирал смъртта, но зърнал й находката. Посветили го. Поделили на три предметите и се наговорили да не казват повече никому.
Мълвата обаче бързо плъзнала и стигнала до ушите на кмета Тодор Байнов. Той привикал откривателите и те изсипали 23 плочки на бюрото му. Управникът харесал една - със сцена, която човекът възприел като еротична. Впоследствие именно тази сцена е поставена на корицата на енциклопедията на индоевропейския свят. Според учените изобразява свещения брак на тракийския владетел с богинята майка. За кмета обаче изглеждало просто секс и той се превърнал в четвъртия съзаклятник.
„Дойде докторът и ми съобщи, че като ходил да лекува във Влашката махала, някой му казал за нещо намерено", разказва 91-годишният Иван Христов, пенсиониран майор от МВР. Някога той бил квартален отговорник и като такъв извикал Кънчо и Атанас, разпитал ги вярно ли са открили съкровище. Те отричали, но после, като видели, че няма накъде, предали с протокол пластините.
За възнаграждение и дума не станало. „Ма каква награда, бе? Хвърлили им по една гора бой и ги пуснали да си ходят", подсмихват се възрастни летничани. Самият бай Иван отрича да е имало пердах: „Партийната повеля беше такава - никакво насилие върху човека." Той твърди, че со кротце, со благо събрал всичко и го връчил на музея в Ловеч.
Историците ахнали при вида на ценните предмети. Съставлявали го 23 сребърни елемента за конска амуниция с богати сюжети и позлата. Различавали се няколко вида разработки с действителни и митични животни, с рамка и фон.
През 1963 г. съкровището отпътувало за София и до днес е изложено в галериите на Националния археологически музей. Но в Летница съкровището продължило да въздейства по свой си загадъчен начин. Откривателите му бързо си отишли от този свят. Синът на Кънчо починал преди него, дъщерята на Атанас изчезнала без следа, другите им наследници се изселили отдавна и никой не знае къде са, живи ли са. Ето затова летничани са убедени, че проклятие тежи над заровеното от знатния тракиец преди хилядолетия и че е трябвало да си остане в земята.
За откривателя Кънчо Тинчев си спомня 94-годишният Цвятко Хитов. Според него работникът бил най-големият крадец и мошеник в Летница - 2-3 пъти лежал в затвора, преди да изкопае съкровището. И макар че след якия милиционерски тупаник били
събрани всички части от амуницията, хората твърдят, че имало и златна юзда, която Кънчо потулил. Мислят така, защото стандартът му на живот се променил - харчел нашироко, бил по тънката част и пилеел за жени. Най-интересно е, че бил и филантроп - купил по каруца на съседите си, та да го споменават с добро.
Той не е подозирал, че след години един от намерените от него елементи ще стане герб на община Летница. „През 2004 г. се замислих с какво е най-известен нашият град. Със съкровището, разбира се. Предложих плочка, изобразяваща тракийски конник, да ни стане герб", казва кметът на Летница д-р Красимир Джонев.
В туристическия информационен център на градчето копията на безценните плочки са поставени в специален шкаф, за да могат да ги разглеждат българи и чужденци, дошли в този край. Да чуят историята за един знатен тракиец, принесъл дар на боговете, и за един мъж, който издъхнал след хилядолетия над този дар.
