сн. Wikipedia
Често в България има поводи за протести, от които никой не се възползва. Страната е най-бедната в ЕС, където минималната работна заплата е неприлично ниска. Заплащането на труда е недостойно. Пенсиите имат таван и човек може да си умре, без да дочака деня, в който да получи реално заработените си пари за есента на своя живот. Плоският данък, наложен от правителството на Сергей Станишев и приет с охота от това на Бойко Борисов, е несправедлив - всеки плаща десятък, независимо дали е богат или беден. Същевременно таксите за парно са нечовешки високи. Но за всичко това никой не протестира. Дори и не се кани да го прави. Може би защото изброените неправди касаят единствено хората. Колчем обаче властта реши да предприеме някакво действие, отнасящо се до растения и животни, и в страната настава война. Facebook се изпълва с гневни агитки, искащи линч. По улиците плъзват протестиращи. Чак човек да завиди на такова будно гражданско общество.
Малката подробност е, че то се пробужда само в характерни случаи. Когато се появи фотос на улично куче, изпаднало в беда; когато властта реши да евтаназира озверелите песове в София; когато парламентът приеме закон, отнасящ се до горите и прочее насаждения. Щом не касае директно човека, протестите са в кърпа вързани. От години вече това е традиция в България.
Тези дни я видяхме и покрай "спонтанните" протести срещу Закона за горите. Не е ясно дали някой го е чел, преди да е излязъл да митингува, но ето какво предвижда той - позволява се върху горските терени да се учредява право на строеж за ски писти, лифтове и други съоръжения, без да се променя предназначението на земите. Това в Америка е факт от десетилетия. Иначе нямаше да има нито един първокласен курорт с необходимата му инфраструктура. Терените, върху които ще може да се учредява право на строеж, ще бъдат отдавани чрез търг, пише още в закона. Решението за обявяване на търг за гори, публична държавна собственост, ще се взима от Министерския съвет, за терените, които са частна държавна собственост - от министъра на земеделието, а за горските терени, общинска собственост - от кметовете, след решение на общинските съвети по места. Правото за строеж върху горски терени ще се учредява за максимум 30 години, като след изтичането на срока изградените постоянни обекти ще станат собственост на държавата или на общината в зависимост от собствеността на горите. С приетите изменения се улеснява и прокарването на ски писти, тъй като ползвателите на горските територии ще могат да премахват част от почвения слой. Въвеждат се и облекчения за дърводобива и дървопреработването. Вярно, има и спорни моменти, например строителството на обектите върху горските терени да може да се осъществява и чрез публично-частно партньорство, което е вратичка към корупция. Впрочем след протестите ГЕРБ вече се отказа от този и още няколко текста в закона, който президентът Плевнелиев вече върна за ново разглеждане. Опозицията обвини ГЕРБ, че текстовете били лобистки. В България самата дума "лобизъм" звучи като тежко обвинение в престъпление. В Америка "лобизмът" е действие, отдавна облечено в съответните законови рамки. И никак не е срамно, ако конгресмен лобира за инвеститорите в Скуо Вали, Калифорния, които искат да облекчат една или друга процедура за дейността на зимния си курорт. Ако обаче собствениците в Боровец пожелаят да изградят нов лифт, защото сегашните съоръжения вече не могат да поемат наплива от туристи, това е нещо много лошо.
Разбира се, в държава като нашата родина на политиците не може да се има вяра. Но откъде накъде пък трябва винаги да се кредитира всяко твърдение на техните противници? Че те да не са от друг свят? Живеят в същата държава, при същите условия. А и, както вече споменах по-горе, в странната балканска България протестите също следват някаква странна антилогика.
