Протестите с искане за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев продължават вече повече от два месеца. Българи по целия свят също организират протести на местата, където живеят, в подкрепа на сънародниците си в България. Те добавят още едно искане - електронно и дистанционно гласуване.
През последния уикенд демонстрациите срещу кабинета и главния прокурор продължиха с нови акции в Брюксел, Лондон и Виена.
За австрийската столица това беше шестото протестно шествие. Участниците подписаха писмо, което ще изпратят до правната комисия на Народното събрание с искане за промени в Изборния кодекс. Сънародниците ни настояват за създаване на самостоятелен избирателен район „Чужбина“, възможност за вот по пощата и система за електронно гласуване.
Някои от българите в чужбина са убедени, че викането на „оставка“ е полезно, но когато става дума за малък брой хора, това
често е глас в пустиня
Затова в последните седмици вече има нова тактика - протести на конкретни места, където могат да бъдат забелязани от тези, които взимат решенията, пише „Свободна Европа“. Като пред канцлерството в Берлин, където работи Ангела Меркел, пред Европейската комисия в Брюксел или на „стените“ на някои от европейските политици в интернет. Защо точно пред канцлерството в Берлин? То е еквивалентът на българския Министерски съвет в Германия. Идеята на сънародниците ни е да привлекат вниманието на германските политици върху ситуацията в България. Протестиращите изпращат покани и до германски депутати и медии. За съжаление обаче казват, че
не са получили желания отговор
Акции организират и българите в Брюксел. В рамките на две седмици те успяват да посетят централата на Европейската народна партия (ЕНП), в която членува ГЕРБ, и да внесат писмо до председателя на партията Доналд Туск и до шефа на групата в Европейския парламент (ЕП) Манфред Вебер. В него те поставят въпроси за подкрепата на ЕНП към ГЕРБ и министър-председателя Бойко Борисов и ги призовават за коментар на протестите в България. Успяват да посетят и централата на Алианса на демократите и либералите в Европа (АЛДЕ), в който членува ДПС. Срещат се с началника на отдел „Комуникации“ Дидрик де Шатзен. Те внасят и писмо до председателя на АЛДЕ Ханс ван Баален и председателя на групата на либералите в ЕП, „Обнови Европа“, Дачиан Чолош. През юли по повод акциите край „Росенец“ шефът на европейските либерали написа в Туитър, че е срамота „да бъде атакуван от екстремисти“ Ахмед Доган - човекът, който заслужава уважение за това, че е въвел етническия мир в България. Тогава Чолош също призова в България „да се уважава правото на собственост на една опозиционна партия и нейните лидери, без фалшиви кампании и лична агресия“. Два дни по-късно с нов туит той благодари на реакциите, които е получил на туита си, и призна, че информацията му за събитията не е била коректна. Впоследствие евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк беше категоричен, че не са подвеждали европейските си партньори, и обвини съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов в политическа провокация спрямо личността на Ахмед Доган.
В тази връзка протестиращите питат каква ще бъде позицията на АЛДЕ по случая „Росенец“ и по-конкретно ситуацията, в която ДПС подаде некоректна информация към европейските си партньори. На 18 септември АЛДЕ ще проведе вътрешна
дискусия за събитията в България
и Де Шатзен е уверил протестиращите, че тяхното писмо ще бъде част от дневния ред. В началото на юли председателят на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер изрази подкрепата си за българското правителство, като тогава той разпространи специална позиция, в която се казваше, че „каквито и да са политически действия, които подкопават независимостта на съдебната система и пречат на борбата с корупцията, ще подложат на опасност успеха на България в Европа и ще върнат назад конкретния напредък и подкрепата за България, които наблюдаваме през последните години“. Тази негова позиция провокира протестиращите да се организират в социалните мрежи, като онлайн акцията им беше посветена на това да пишат коментари под публикациите на Вебер във Фейсбук. Постовете му обикновено събират няколко десетки коментари, а последните няколко са засипани със стотици въпроси от български профили, написани на английски език. Те питат политика как е възможно да подкрепя демокрацията в Беларус, а да не вижда какво се случва в България и дори открито да подкрепя управляващите. Този въпрос беше засегнат и по време на изслушването на зам.-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни въпроси (LIBE). Румънската евродепутатка Рамона Стругариу от ЕНП дори каза, че вижда „поразителни прилики“ между Беларус и България, които са позорни за европейска държава. Българите по цял свят продължават своите протести под надслов „Не сте сами“, с които подкрепят своите сънародници в България в исканията им за ефективна борба с корупцията и върховенство на закона. Следващите протести ще се проведат през почивните дни.
