За времето казват, че нито можеш да го спреш, нито можеш да го повториш: естествените единици за измерването му човекът е получил от самата природа - денонощие, месец и година. По-малките мерки от денонощие - час, минута, секунда - са създадени от самия човек. Никой не знае точно кога човек е започнал да привърза часовник към китката си, но хората започнали да правят това масово в началото на 20 век. Авиаторите и шофьорите искали часовници, които да могат да виждат директно, без да се налага да ги вадят от джобовете си, макар това по онова време да се е смятало за женствено. По време на Първата световна война войниците започвали да модифицират джобни часовници в такива с каишки и скоро след това мъжкият ръчен часовник наистина се родил. Историята на часовниците е интересна и обхваща голяма част от човешката история. Най-напред измерването на времето в денонощието започвало от изгрева и завършвало със залеза на Слънцето; денят разделяли на 4 части - в Египет, или на 6 части - в Китай. Днешната 12-ична система идва от древния Вавилон. Свикнали сме животът ни да се движи по стрелките на часовника. В продължение на хилядолетия обаче слънцето и сезоните са били единствените показатели за времето. Не обаче и за християнските монаси, които са имали строг график за молитви и работа. За да се спазва графикът, през 996 година бъдещият папа Силвестър Втори
създал първия механичен часовник
Затова и първите такива часовници се появили по катедралите, а Църквата получила монопол върху времето през следващите няколко века. Във византийски източник от 578 г. се споменават за първи път механични часовници и хронометри, но изобретяването им се приписва на Пацификус от Верона и на папа Силвестър II. Първият механизъм на принципа на часовниковия е била със зъбни колела - стрелката плавно се движела по циферблата.
Първото споменаване на механическите часовници, в които движещата сила се осигурява от падащи тежести или пружини, намираме в „Божествена комедия“ на Данте. Петрарка също споменава постиженията на Джовани Донди Дал Оролоджио, който монтирал часовник в градската кула на Падуа. Монополното положение на Църквата се променя през 1502 г., когато нюрнбергският шлосер Петер Хайнлайн изобретил първия джобен часовник, който се движел с пружина, но отмервал само часовете. Джобните му часовници били наречени
„нюрнбергски живи яйца“
ала точността им била малка, тъй като балансът им не осигурявал равномерно колебание. Първата конструкция на този часовник е направена в Хага, но е възприета в Англия за производство. Там английският часовникар Уйлям Клемент изработва часовник, който става задължителна част от интериора на богаташките къщи. Джобните часовници били толкова големи и тежки, че собствениците им наемали носачи, които следвали господарите си с часовниците на рамо. По времето на Шекспир били модерни слънчеви ръчни часовници във вид на пръстени. Те имали малко отворче, през което слънчевият лъч прониквал до вътрешната страна на пръстена, където били нанесени цифри, показващи точното време. Първите точни часовници се появили, след като Галилей наблюдавал ритмичното движение на махалото. Благодарение на това изобретение през 1656 г. холандският физик Кристиян Хюйгенс създава първия точен механичен часовник. Именно точните часовници
тласнали света към нови открития –
едни от първите са морските изследователи, които започнали да изчисляват географската дължина и така стигали до всяка точка на света. Астрономите пък започнали да следят небесните тела с точност до няколко секунди. Механичните часовници скоро били заменени с електронните. Малцина обаче са българите, които знаят, че първият електронен ръчен часовник, носещ името „Пулсар“, е изобретен през 1969 г. в САЩ от родения през 1919 г. в малкото китно село Брестовица, Пловдивско, български инженер Петър Петров. Моделът бил пуснат на пазара през 1971 г. и се е продавал по онова време за огромната сума от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт. Пет години по-късно патентът за него бил откупен от японска компания. Световноизвестният българин умира през 2003 г. на 83 години. Считан е за един от
най-продуктивните изобретатели
през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати. Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров. В началото тези уреди измервали времето приблизително, днес най-точният часовник избързва или изостава с една секунда на 138 млн. г. Днес ръчният часовник изглежда реликва от друга епоха, защото е дело на най-древните човешки изобретения. Сега те се носят едва ли не като украса и любим аксесоар.
