Кампанията за преизбиране на френския президент Еманюел Макрон има голям проблем: тя се оказа твърде... президентска. Това пише в свой анализ в. Политико. Макрон е готов да спечели първия тур на президенските избори в неделя, но социологическите проучвания сочат, че надпреварата с лидера на крайната десница Марин Льо Пен е твърде оспорвана и ще се реши едва на балотажа след две седмици. Евентуална победа на Льо Пен би била политическо земетресение за Франция, но и за цяла Европа. Въпреки че тя се опита да смекчи имиджа си и да изглежда по-умерена през последните години, Льо Пен и нейната партия имат дълга история на ксенофобия, приятелски настроени към Путин политики и евроскептицизъм. Според различни политически анализатори президентът Макрон е сбъркал с поведението си в предизборна стратегия, която го е превърнала в повече "баща на нацията" и глобален кризисен мениджър - в ролята му на посредник във войната в Украйна, например, вместо да участва в традиционната политическа кампания с дебати между кандидатите. Отказът на президента да участва в телевизионни дебати на живо с 11-те други кандидати за президент отразява стратегия, която се смята за "цинична и отчуждена".
Макрон участва в някои предавания по основните телевизионни канали на Франция, но твърдо отказва поканите за дебати, което накара опонентите и медиите да го обвинят в избягване на демократичната конкуренция. За разлика от тях, твърдят експерти, Льо Пен се представя като умел комуникатор, който провежда кампании безмилостно в сърцето на Франция и се фокусира върху ежедневните проблеми, преди всичко върху нарастващите разходи за живот. „Льо Пен направи кампания близо до хората, посещавайки много малки градове и села“, каза Матийо Галард, директор на изследванията в социологическата фирма Ipsos. „Нейните пътувания не бяха отразени много от националната преса, но имаха голям отзвук в местните медии. „Тя направи впечатление за близост, което е много важно за френските избиратели“, каза Галард. Льо Пен направи добър ход и като обяви кампанията си преди седем месеца, за разлика от Макрон, който обяви кандидатурата си едва през март, в последния момент - точно преди крайния срок за регистрация, въпреки че беше обществена тайна, той ще се кандидатира отново. Стартирането на кампанията толкова късно се дължи отчасти на началото на войната - голяма част от времето на Макрон беше заето с кризата Русия - Украйна, и съветниците му също сметнаха, че ще е грозно да се агитира в такъв момент. Късното начало на кампанията също е било умишлена стратегия от екипа на Макрон, който беше планирал президентът да влезе на политическата арена в последната минута с надеждата да създаде максимално въздействие. Макрон се опита да достигне до избирателите, но го направи по начин, който няма лична връзка с електората, твърдят експерти по комуникации. Той проведе само един голям предизборен митинг - на гигантската Défense Arena в Париж миналата събота, когато произнесе двучасова реч, в която набеляза свършеното дотук, а по ирония на съдбата сцената приличаше на боксов ринг. Въпреки мащабното събитие, президентът не успя да нанесе нито един нокаутиращ удар на конкуренцията си. Два дни по-късно проучванията показаха, че Льо Пен настига Макрон, което накара екипа му да реагира. От понеделник той даде поне пет интервюта - рядко събитие за президент, който има репутацията на недоверчив към журналисти, които често се оплакват от наложената цензура от страна на Елисейския дворец и липсата на достъп до Макрон, пише още изданието.
