България ще разчита изцяло на армията си в ситуацията, свързана с напрежението по оста Русия-НАТО. Това реши правителството на Кирил Петков на днешното заседание на Министерския съвет.
След заседанието Петков заяви, че приоритет на кабинета му ще бъде да инвестира в Българската армия.
Извънредно заседание бе свикано и в Народното събрание, а искането бе внесено от 59 депутата от ГЕРБ-СДС.
Премиерът от трибуната на парламента бе категоричен, че ескалацията между Русия и НАТО е реална.
Той увери, че правителство ще следи ежечасно всичките развития в този конфликт.
България няма да е консуматор на сигурност, а ще развие отбраната си
“Правителството ще развие за пръв път идеята България да не е консуматор на сигурност, а да развие възможностите на собствената си отбрана”, каза Петков като същото нещо бе повторено и от военният министър Стефан Янев.
Петков бе категоричен, че ще се работи с всички възможни дипломатически средства за деескалация на напрежението.
"Ползването на невоенни средства е нашият приоритет. Вчера беше свикат Съветът по сигурността към Министерския съвет и аз като министър-председател бях информиран от службите така, както и вие ще бъдете информирани днес", обясни министър-председателят.
Армията ни ще бъде в пълна боеготовност
“Целта е да се набележат дефицитите във военното оборудване и да се направят съответните инвестиции. Ще използваме кризата, за да инвестираме в местата, където имаме най-голяма нужда. Нашата армия трябва да има пълна боеспособност”, акцентира премиерът.
Кабинетът "Петков" с три приоритета
Премиерът очерта и трите приоритета пред правителството - деескалация на напрежението и за прилагане на дипломатически средства за решаване на конфликта; фокусът на отбранителната стратегия ще е върху попълване на дефицитите; репутацията на България да се промени от консуматор на сигурност на конструктивен съюзник и партньор.
Ще има в българска батальонна бойна група
Предвижда се в България да има българска батальонна бойна група, заяви военният министър Стефан Янев.
Той подчерта, че тази батальонна група ще бъде национална, рамковата държава е България, страната домакин е България, и е дадена възможност недостигащи способности да бъдат заети при желание и възможност от други страни.
“Това означава тренировката, подготовката и съвместното провеждане на учения да става с въоръжени сили на други страни, с много по-малки формирования, при които да се използва предаване на опит, на възможност за ползване на процедури и практики, които в момента, поради липса на ключови способности в някои отношения в българската армия, не могат да бъдат тренирани”, категоричен е Янев.
В момента се обсъждат мерки, които да приличат на "засиленото предно присъствие" в балтийските държави и Полша, като подобен тип мерки да бъдат приложени и в държавите от Югоизточния фланг на НАТО - България, Румъния, Словакия и Унгария. Част от тях предвиждат и възможността за разполагане на т.нар. сухопътен елемент, или бойна група, обясни Янев.
Посланикът ни в Киев е готов за евакуация
МВнР още преди седмица е инструктирано българския посланик в Украйна да подготви и актуализира своите планове за евакуация, в случай на нужда, заяви външният министър Теодора Генчовска.
Тя подчерта, че са в непосредствена връзка чрез посолството в Киев с българската общност в Украйна.
Генчовска каза, че към този момент няма постъпили искания за евакуация на български граждани и техните семейства, служители на посолството или представители на бизнеса там.
Тя цитира позицията на върховния представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел, че на този етап държавите членки не е необходимо да се изтеглят от територията, въпреки започналото изтегляне на семействата на служители на посолствата на САЩ и Великобритания.
В тясна координация сме с Министерството на отбраната с оглед планиране на необходимите средства в случай, че има проблем с авиолиниите, да може да се използват ресурсите на Военновъздушните сили за навременно изтегляне на гражданите на България, съобщи външният министър.
България може да е в риск
МВнР министърът начерта и основните рискове пред нашата държава, че са свързани със сигурността в Черноморския регион.
“Има рискове от хибридни заплахи, асиметрични заплахи, по отношение на граждани, медии, НПО, както и по някои политически субекти. Възможни са и кибер атаки, както и хибридни атаки от страна на Русия по отношение на процеса на взимане на решения в държавите членки на НАТО и на ЕС”, допълни тя.
На извънредното заседание на парламента изслушани бяха премиерът Кирил Петков, министърът на отбраната Стефан Янев и външният министър Теодора Генчовска. Заседанието на Народното събрание премина стана закрито, след като приключиха въпросите към министрите от страна на партиите.