"Все едно работим в различни държави, на различни планети и по различни проблеми", заяви МВР министърът Бойко Рашков в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по повод взаимоотношенията с прокуратурата. Той обясни, че в практиката МВР се сблъсква със случаи, в които не е налице неотложност, а обикновен случай на проверка от полицията и се стига до момент, в който може да се образува производство. "Това задължава служителите на МВР да изпратят материалите на съответната прокуратура и да чакат тя да реши какво да прави с тези материали. Оттук нататък започва, в зависимост от различни фактори, едно неопределено по време чакане да се реши какво да се прави с тези материали", добави Рашков. Силовият министър даде пример и с материалите за АМ "Хемус". "Миналата година, около юни, започнахме да събираме материали за "Хемус". Материалите бяха много. Разпределихме на ГД „Национална полиция“ и някъде през октомври бяха готови и изпратиха на прокуратура. Колкото вие сте получили оттогава досега какво е свършила прокуратура, толкова и ние". По думите му имало преписки, които били оставени без разглеждане вече шест месеца, независимо колко труд и средства са хвърлени по тях. Той каза, че е готов да се извини, ако Прокуратурата е взела процесуално решение.
МВР министърът иска разследващите да имат повече правомощия
Рашков даде за пример миналото, когато производство са имали право да образуват и служители на МВР и така се е спестявало доста време в този процес. Той увери, че прокурорите няма да се изолират от процеса на разследването, а ще бъдат подпомогнати, като се даде начало на процеса на досъдебно производство. „Така ще постигнем и процесуална икономия, защото не всички дела ще преминат през Прокуратурата и така ще спестим труда на колегите чрез разследващите органи“, подчерта министърът на вътрешните работи. Той допълни, че колегите от Прокуратурата и сега били затруднени с разследванията. В същото време прокурорът в нашата страна почти никога не събира доказателства. "В момента монополът върху разследването е предоставен на един държавен орган. Когато той по една или друга причина не спазва законът, той блокира разследващата дейност в държавата, понякога и по политически пристрастия. МВР нищо не може да направи, защото срещу него седи един човек и подчинените му прокурори. Затова държавата трябва да възстанови разследващата си функция. Ние искаме да постигнем резултати в кратки срокове, спазвайки конвенцията за правата и свободите на гражданите. Нека дадем възможност на тези органи да си свършат работата, защото от тях само изискваме, а те не могат да си свършат работата", отрече Рашков. Проектът ни не цели да дистанцира Прокуратурата от разследването, напротив – даваме простор на действията им. Ние не откриваме топлата вода, искаме да се въведе старата практика, която беше полезна, обясни той. По думите му посредническата роля на прокурорите бави разследванията и затова трябва да се премахне. На въпрос какъв ще е контролът върху разследващите органи при образуване на досъдебните производства, министър Рашков заяви, че това ще става по лична преценка. Имало обаче едно изключение - решението за неотложност може да се вземе във всеки един момент. „Когато се натрупат материали, това е стандарт и в международния наказателен съд. На прокурора не се изпраща нищо, само се уведомява, едва след това прокурорът взема решение по случая. Ако прокурорът прецени, че няма данни за нарушение – производството може да се прекрати незабавно“, обясни Рашков.
