Робърт Питърс не е име, което познавате, това е напълно нормално, историята не може да разкаже живота на всички. Въпреки това, когато Адам Сисман пише биографията на Хю Тревър-Ропър, попада на това име и той също никога не е чувал за този господин. Странното е, че документите и архивите по неговото име се появяват в записките за Тревър-Ропър и е интересно, че повечето са запазени.
Въпросният господин, който умира през 2003 г. е английски историк, който има редица трудове и обръща внимание на историята на Великобритания през XV и XVI век, както и на историята на Нацистка Германия. Историкът има доста сериозно досие и в някои от записите се откриват разговори с големи имена от МИ6, особено след като той самият е имал възможност да изследва и
разглежда бункера на Хитлер
през есента на 1945 г.
Това е възможност, която не всеки получава в цялата си творческа кариера, а това е напълно нормално за мнозина. Срещата между Питърс и Хю се посочва някъде през 50-те години в Оксфорд. Хю работи като преподавател, а Питърс е ученик. Срещата между двамата е странна, но Питърс иска от своя преподавател да обърне внимание на обвинение, което се насочва към него. Това, което ученикът говори, може да впечатли всеки, но напрежението и противоречията оставят своята следа.
Веднъж, след като става ясно, че Питърс лъже, Хю започва да се интересува повече и да търси следите на въпросната история. Започва свое разследване и разтресен от разкритието. От самото начало става ясно, че Питър Питърс е невероятен ум, който успява да избяга от властите, както и да повлече мнозина след себе си. Манипулациите на въпросния г-н достигат висота, която мнозина не биха могли. През следващите 25 години, преподавателят ще следи и проверява действията на въпросния.
Най-накрая в някои стари досиета го записва като „нашият стар приятел“. По думите на Адамс Сисман, най-вероятно никога няма да се знае
до каква степен достигат измамите
на въпросния. Професорът дори решава да пише книга по темата. Питърс има следи и е един от успешните президенти на Магдален – оксфордски колеж, в който същият мъж е бил, когато се среща с историкът. След това е бил част от университета в Кеймбридж, както и в университетската библиотека. След това е част от екипа на Региус – професорите от Дивинити.
Колкото и да се търсят следите, те винаги затихват, а в някакъв момент става ясно, че Питър просто може да излезе от определени точки с различни имена и това най-вероятно ще се стори странно за мнозина. Попарените от измамника винаги срещат особени трудности, следователно идва и следващият въпрос: как се лови човек, който има настроенията на облак и
никога не се знае къде ще приключи всичко
Историята на Питър Питърсън е истинска, макар и всичко за нея да е една голяма лъжа. Той се представя за професор, в последствие се представя за учен, директор на училище, става ясно, че е дезертьор, двуженец, затворник и дори жертва. При срещата си с Хю Тревър-Ропър, Питърсън заявява, че срещу него се води обвинение от кардинала в Оксфорд – това не е вярно. Хю използва старите си връзки с приятели от разузнаването и се стреми да разплете цялата мрежа от легенди, използвайки информатори от Илинойс до Куала Лумпур.
Робърт Майкъл Паркинс е роден на 11 август 1918 г. в Карлисл. Като момче, той е прекарва около 9 години в метална рамка, за да изправи краката си. С избухването на войната през 1939 г. не успява да стигне до университета и през 1941 г. става асистент куратор в Западен Йоркшир. През 1944 г. е изгонен, като няма информация какво точно е обвинението. Прекарва известно време в споделена стая в малък християнски хостел и започва да чете лекции за призраци. През 1945 . става директор на училището в Уарминстър, представя се за възпитаник и използва свободното си време дори да организира различни пиеси.
Заминава на север с около 2000 паунда от две по-възрастни дами, като се твърди, че е предлагал сексуални услуги, но те далеч не са били за посочената стойност. През 1946 г. се жени за мис Маргарет Гладиш и след това е арестуван за двуженство, но след това е пуснат под гаранция. 3 години по-късно отново се жени и развежда за Хилда Брънтон. Бракът е имал някакви трусове, но понеже времето минава, няма много хора, които да помнят този човек.
Веднага след Хидла, Робърт заминава за Швейцария е арестуван, след като не успява да плати хотелските си сметки. Депортиран е обратно в Англия, но не стои там, а заминава за Франция и след това живее известно време в Малта, Египет, Индия, Сингапур и дори Австралия. Посещава Ню Йорк, Торонто, Питсбърг, Детройт и често се нарича преподавател. Обича да се облича в костюми, които
купува на кредит, но никога не плаща
и на финала впечатлява жените със своето хипнотично око. През 1953 г. е арестуван в Охайо от ФБР.
Малко по-късно сменя името си на Питърс, но често използва най-различни фалшиви имена, за да му бъде удобно да се скрие от онези, които го преследват.
През следващата година се жени отново за Джанет Ласкелес – това вече е съпруга номер три. Изоставя я след няколко дни и през следващите 18 месеца ще бъде арестуван за кражба на кола и още една измама. В този период предлага брак на още четири жени и всички те се съгласяват. Започва да учи в колежа Магдален в Оксфорд, а по същото време е съпруг на Мари Бейли.
Нещо още по-интересно е, че това е просто върха на един огромен айсберг.
Питърс умира през 2005 г. на възраст от 87 години и до тогава успява да се появи в BBC Mastermind и се представя като ректор на Английската църква във Вирджиния, намираща се в Южна Африка. В огромното си фалшиво досие дори се представя за старши лектор в колеж в Нигерия, както и за кардинал в полската католическа църква. До края на живота си е бил женен за общо 8 жени. И макар да няма много снимки на този господин, повечето познати го виждат като пингвин, който не може да впечатли никого, но въпреки това, въпросният има сериозна връзка с жените. Успява дори да говори на историческия конгрес във Виена през 1965 г.
И има само една позната линия, Питърс обожава да си преписва титли. Някои помнят, че се е представял за третия теолог в Кебъл. Други помнят, че е бил първия историк в Магдален униврситета. И всичко това никога не се е правило за пари, Питърс просто е искал да бъде помнен, желан, търсен и уважаван в средите, в които живее. Бил е готов да се отдаде на своята пълна вяра, че е някой, който наистина е повече от специален.
