Децата на хиляди български емигранти вече си имат химн. Броени дни преди Националния празник 3 март през 2015 г. една песен разчувства всички наши сънародници, пръснати по целия свят. Песента „Откъснатите цветя на България“ е изпълнена от 8-годишния тогава Виктор Велинов в Ню Йорк. Вики и майка му Кристина Велинова посвещават песента на всички деца, родени и израснали извън България, но които носят българска кръв и самосъзнание. 8-годишното дете чудо от Ню Йорк, чиято песен „Откъснатите цветя на България“ се превърна в химн на емигрантските деца по света, тогава обеща да се върне в Родината ни, в родното село на майка си, за да довърши къщата, която дядо му е започнал. През 2016 г., отново за 3 март, Виктор успя да завърши в навечерието на празника песента „Не давайте България“. Този път думичките на песента са на неговата майка Кристина, която е в САЩ от 2001 година, но в България, преди да емигрира, по нейни стихове са правени песни.
Думите се подредили спонтанно, докато слушала новини от България, а после
Виктор направил музиката
Песента тръгна в YouTube точно преди празника и бързо събра много гледания и харесвания, писа и BG VOICE. Първото представяне пред публика беше на събор на българите в Пенсилвания, където Виктор и сестричката му Вера са с родителите им на 5 март. На другия ден след празничното богослужение двамата изпяват песента в българската църква в Манхатън, където с благословението на митрополит Йосиф е заснет и част от клипа на песента.
„Тази песен е написана с огромна любов към България, но и с определена доза тъга. Посвещаваме я на всички родолюбиви сънародници, независимо от местожителството, етническия им произход и вероизповеданието им. Нека тя да обединява, тъй като общото помежду ни е много повече от различията. Би било добре, ако нейното послание наложи една морална и духовна норма, която да ръководи в решенията им тези, от които зависи бъдещето на страната ни…“, казват Виктор и майка му по повод песента. А Виктор вярва, че на света съществува Рай
който се казва България
Намира се там, високо в небето, защото до него се стига със самолет. Кой е Виктор? Какво се случва с него? Къде живее сега, през 2022 г.? На тези въпроси BG VOICE търси отговори заедно с кметицата на Трън Цветислава Цветкова. През 2015 г. 8-годишният музикант от САЩ, българчето Виктор Велинов, официално беше обявен за почетен гражданин на Трън.
„Когато мама за пръв път ми каза, че съм предложен да стана почетен гражданин на Трън, аз помислих, че ще стана пощальон и ще ми дадете да разнасям писмата. И много се зарадвах, че ще имам работа, но мама ми обясни, че да си почетен гражданин не си е работа, а си е много отговорно нещо“, написа Виктор за хората от Трън в специално трогателно обръщение.
„Аз не знам дали заслужавам това, но го приемам заради моите деди – хора на честен труд, живели в немотия, но с високо вдигнати глави“, казва още в обръщението си Виктор и признава, че посвещава своето звание
на всички скромни хора
които с техния труд, любов и всеотдайност всеки ден извършват подвиг. Виктор е роден на 14 ноември 2006 г. в Бруклин, Ню Йорк. Майка му Кристина Велинова е емигрант в Америка от 2001 г., когато пристига в Щатите, за да сключи брак с баща му Валери Автух, с когото се познават от 1999 г. Бащата на Виктор е от руски произход, роден е в Санкт Петербург и е дългогодишен емигрант в Америка. При раждането си Виктор получава трънската фамилия на майка си, по семейно споразумение, тъй като фамилията на баща му е непроизносима за американците. Велинови носят името на пра-пра-дядото на Виктор - трънският майстор строител Велин Гусин от село Берайнци. Той е починал млад и прадядото на Виктор - Захари, ветеран от Балканската и Първата световна война, остава сирак на 13 г. Сиромашията го принуждава
да стане строител още от дете
Отначало работи по строежите с по-големия си брат Иван. Липсата на работа и средства в родния край го принуждава да напусне селото си. Пеша той стига до София, установява се там и през целия си живот работи като един от прочутите трънски майстори, пише и блогърът rumi borisova.
За булка си взима най-личната мома Гюрга от своето село, която всички помнят като баба Гуга. С нея отглеждат четири деца, едно от които е бащата на Кристина - Аврам Велинов. Умен и буден младеж, през 50-те години на миналия век, по време Сталинския режим, той си навлича гнева на комунистическата власт
и е затворен в лагера Белене
като враг на народа. Там прекарва пет години от живота си, на границата на оцеляването. Докато е в лагера, баща му Захари умира, без да могат да се простят. По-късно Аврам е реабилитиран, създава семейство в напреднала възраст и има две деца, едното от които е майката на Виктор. Запазил корените си и любовта към родния край, малко преди края на живота си, бащата на Кристина, Аврам, започва да строи къща на старо наследствено място в родното си село Берайнци. За жалост си тръгва от този свят, преди да успее да я завърши. Недостроената къща запустява и постепенно започва да се руши. Майката на Виктор губи баща си през 1985 г., когато е едва на 13 години, но запазва паметта за корените си и всяка година се връща в с. Берайнци, като живее в незавършената бащина къща, без ток и вода. С годините постройката е разграбена и става съвсем негодна за живот
махалата напълно запустява
и съседните къщи също започват да падат. Храсти и бурени обгръщат и паметника на основателите на първото килийно училище в цялата Трънска околия, основано през 1778 г. от предците на сем. Велинови. Сега в селото живеят само... 6 души. Всеки път, когато Кристина се връща от САЩ, се отбива в Трънско. Първо през ваканциите там води мъжа си, а по-късно и децата си. Виктор реагира много емоционално на разказите за родовата памет, усеща кръвта на предците си в себе си, разбира техния тих, ежедневен подвиг в борбата за насъщния и замечтава да възроди тяхното дело. През 2014 г. Виктор е на ваканция в България със семейството си. В скалния параклис на св. Петка край Трън момчето е удивено от омесения от светицата хляб
превърнал се в камък
и от лечебните капки, стичащи се от скалите. По това време песента, която го прослави, вече е съчинена, но не и записана. В Трън не ги познават, а и те не казват, че са от Америка.
„Ние наистина сме обикновени хора и това, че станахме известни, не беше нито планирано, нито пък очаквано. Случайно стана“, притеснено споделя неговата майка Кристина и признава, че би предпочела Виктор да беше станал популярен като по-голям, когато ще има повече какво да покаже. „Аз живея далеч, но зная какво е България. Аз нямам американска кръв, а българска“, обяснява детето, което мечтае да спечели пари като рок музикант и да оживи родното село на дядо си. За да може там да се върнат да живеят много хора, да има къщи за гости и да построи голяма концертна зала. Такава е мечтата на Виктор от Ню Йорк с българската кръв... Благодарим на Виктор, 8-годишното момче, което ни направи горди българи, че е такова прекрасно дете. И че толкова отдалеч ни припомни колко горди трябва да бъдем...
