Предварителното гласуване за президентските избори на 3 ноември започна в четири щата миналата седмица. Месец и половина преди изборите изглежда, че кандидатът на демократите Джо Байдън има убедителна преднина. Според социологическите проучвания на национална база той води пред настоящия президент и кандидат на Републиканската партия със 7,1%. Дали обаче това ще му помогне да стигне до победата? Не е сигурно, че този, който е спечелил повече гласове (т.нар. popular vote), ще е следващият президент. Четири пъти се е случвало точно обратното. На 3 ноември американците формално ще дадат своя вот не за избор на президент, а за електорална колегия, която на 14 декември ще гласува за президента.

Колегията се състои от 538 избиратели.

270 гласа са необходими, за да бъде избран президент

Всеки от 50-те щата на Америка (плюс D.C. - федералния окръг Колумбия), независимо от големината му, има по двама делегати в електоралната колегия. Останалите 435 се разпределят според населението, което живее във всеки един щат. Например на Аляска се полага само един делегат според броя на населението й, на Калифорния - 53. Но и единият, и другият щат получават по двама делегати, колкото се полагат на всеки. Така Калифорния, която е 53 пъти по-голяма по население, има само 18 пъти по-голяма електорална тежест от Аляска. Тъй като по традиция за републиканците гласуват по-малките щати в Средния Запад, това изкривяване може да бъде много голямо, както се случи на миналите избори. Има щати, в които единият от двамата кандидати води с толкова много, че нищо до края на изборите не може да промени победителя. Наричат ги solid states и в тях разликата е над 20%. В щатите, в които разликата между двамата кандидати е над 10, но по-малко от 20%, Байдън също има значителна преднина пред Тръмп - 51 срещу 29 гласа в електоралната колегия. В други щати обаче разликата е между 5 и 10%. В тях Байдън също е водеща фигура - 53 срещу 33 гласа. Така към момента изглежда, че Байдън събира близо два пъти повече гласове от Тръмп - 222 срещу 125. Т.е.

за да излезе победител, Байдън трябва да събере само 48 гласа от колебаещите се щати

които общо са 191. Колебаещите се щати, в които силите на републиканците и демократите са изравнени, са били ключови за победата по време на няколко президентски избора. Флорида, която носи 29 гласа в електоралната колегия, се колебае. Разликата там е само 1% в полза на Байдън. Колебаят се и другите два традиционно завързани щата - Пенсилвания и Охайо. Но в Охайо също води Байдън - с 2,4%, а в Пенсилвания разликата е 4,3% в полза на Байдън. Всъщност Тръмп води само в три от колебаещите се щати - Тексас, Джорджия и Айова, които от дългогодишни крепости на републиканците, са се превърнали в колебаещи се щати. Байдън води във всички останали. Преднината му е над 4% в Мичиган и Аризона. В Невада и Уисконсин тя надминава 6%. Подобно е положението в Ню Хемпшир, където Байдън води с 5,5%. Със сигурност и кампанията, която започва след броени дни, ще повлияе на избирателя. От огромно значение ще са и дебатите, първият от които на 29 септември. Има един важен индикатор, който показва, че

Тръмп още има шансове

Мисури никога не губи, а там води Тръмп. От 1904 година досега Мисури винаги е гласувал за победителя, независимо от коя партия е той. В 48 от 50-те щата „победителят взима всичко“ - всички делегати в електоралната комисия са от партията на победителя, независимо с колко малка разлика е спечелил. Само в два щата е различно - Мейн и Небраска. Мейн е разделен на 2 части и всяка от тях избира свой представител. Другите двама се определят в зависимост от това кой има повече гласове в целия щат. В Небраска е същото, само щатът е разделен на 3 части. Може ли делегатите да гласуват срещу своя кандидат? Може, и 165 делегати вече са го правили в цялата американска история. Наричат ги „безчестните електори". Почти всички случаи са на вътрешнопартийни избори, но има няколко и в истинската президентска надпревара. На щатско ниво няма закон, който да забранява това, но към 2020 г. 33 щата имат местен закон срещу „безчестните избиратели“.