Продължение от миналия брой

Международният пощенски купон (МКП) е представен за първи път през април 1906 година на пощенски конгрес в Рим. Шейсет и три страни, членове на Пощенския съюз, се събират, за да решат как да улеснят пощенските услуги в световен мащаб. До онзи момент било много трудно да се изпращат пратки с обратен адрес, защото нямало как да си купиш чуждестранни марки в друга страна, а оригиналните марки на подателя не важели. Ако подателят приложел пари в брой, с които да бъдат платени пощенските марки в чужбина, това изисквало получателят да отиде в банката, да обмени чуждата валута за местни пари и чак тогава да плати марките. МКП елиминира всички проблеми. Купон, закупен в Испания за равностойността на пет цента, би могъл да послужи за купуването на петцентова марка в САЩ. Но докато държал хартийката в ръка, Чарлс Понци не виждал решение на проблема с обратната поща, а възможност за стотици милиони. Той започнал да прави изчисления.

Първата световна война довежда до обезценяването на много от световните валути и Понци осъзнава, че тази девалвация не е предвидена в пощенските купони. Той знаел, че една от най-тежко пострадалите валути е италианската лира. В САЩ един долар купувал 20 купона по 5 цента всеки. Същият този долар купувал 66 купона в Италия. Пресметнал, че ако ги купи в Италия за един долар и ги осребри в САЩ за $3.30, печалбата му ще бъде $2.30. Трябвало само да закупи купоните на едро от чужбина с американски пари и после да ги осребри в САЩ. Този процес, известен като арбитраж, дори не бил незаконен. Понци основава нова фирма и я нарича „Секюритис иксчейндж къмпани".

Както при предишното му начинание основният проблем на Понци бил как да се сдобие с пари, за да задвижи нещата. Той отива при приятели и им обяснява как работи системата. Някои от тях се съгласяват да инвестират. Понци им обещава космическа възвръщаемост. След 45 дни, казал им той, ще имате 50 процента печалба. Той разполагал с мрежа от агенти, които купували на едро купони от други страни и ги изпращали обратно на Понци в Щатите, за да ги осребри. Но съществували няколко проблема, които той не споделя със своите инвеститори. Първо, нямал никаква мрежа от агенти, купуващи купони. Второ, дори и да имал, цената за изпращането на купоните до САЩ би била толкова висока, че щяла да изяде печалбата. Имало и трети проблем. Понци бил разбрал от пощенската служба, че не могат да му осребрят купоните в пари, а само в пощенски марки. Това водело до още един проблем - че трябва да се чуди как да продаде тези марки.

Но още преди да осъзнае пълния мащаб на пречките, Понци вече се бил отдал изцяло на своето начинание. Той бил обещал възвръщаемост и наистина изплащал печалби. Платил на първите инвеститори с парите, събрани от новите. Слухът за огромните печалби, изплащани от „Секюритис иксчейндж къмпани", се разнесъл бързо като лавина.

Потенциални инвеститори се стичали към улица „Скул", за да инвестират в схемата с купони, и до февруари 1920 година печалбата на Понци достига $5,000, а следващия месец - $30,000. До май Понци вече разполагал с $420,000, или над 5 милиона в днешни пари. До средата на годината Понци направил милиони, като сметките показват, че в един момент в схемата му са постъпвали по около $1 милион на седмица. Тогава, вероятно в акт на отмъщение, той купува контролния пакет акции на банка „Хановер тръст", която някога била отказала да му даде заем, и започва да депозира там влоговете на инвеститорите.

Тъй като почти никой не теглел парите си, за да се трупа лихва, схемата продължила доста дълго, но някои хора вече започвали да изпитват съмнения и да задават въпроси.

Един финансов експерт поставил под съмнение начинанието на Понци, заявявайки, че подобни астрономически печалби не са възможни за такъв кратък период. Понци го съдил за клевета и, тъй като финансистът не могъл да докаже твърденията си, спечелил обезщетение в размер на $500,000. След известно време вестник „Бостън пост", който някога бил публикувал хвалебствени статии за Понци и неговия бизнес, се свързва с финансовия анализатор Кларънс Барон, основател на списание „Барон", за да проучи как работи цялата схема. Едно от първите неща, които анализаторът забелязва, освен че Понци не инвестирал в собствения си бизнес, е, че за да функционира системата, тя се нуждае от най-малко 160 милиона купони в обращение. Проблемът бил, че в цял свят в обращение имало само 27,000. „Бостън пост" публикува разкритията му и това причинява отлив на клиенти в компанията на Понци, принуждавайки го да изплати $2 милиона за три дни.

Междувременно Понци вече бил привлякъл вниманието на щатския прокурор в Масачузетс Даниел Галахър, който наредил да бъде извършена финансова ревизия на „Секюритис...". Това обаче се оказало доста трудна работа, тъй като Понци нямал никакви счетоводни книги, а само листчета с имена. Понци наел рекламния агент Уилям Макмастърс в опит да спаси доброто си име. Но, разбирайки с какво се занимава клиентът му, Макмастърс написал статия за „Бостън пост", в която твърдял, че Понци е затънал в дългове за най-малко $2 милиона. Което се оказало началото на края.

Председателят на банковата комисия в Масачузетс Джоузеф Алън се разтревожил, че натискът върху бизнеса на Понци, създаден от историята във вестника, би могъл да срине банковата система в града. Уведомили го, че главната сметка на Понци е вече на червено, тъй като инвеститорите му продължават да теглят парите си. Алън наредил сметките му да бъдат замразени. Щатската прокуратура излязла със становище, че няма доказателства в подкрепа на твърденията на Понци за легитимност на неговия бизнес и помолила инвеститорите да съобщят имената си, за да може да бъде проведено разследване. По същото време финансовата ревизия в „Секюритис..." вече приключила. Докладът на Галахър показва, че дълговете на Понци не са $2 милиона, както пишело във вестника, а над $7!

Ред е на ударна серия от случки: банка „Хановер тръст" е затворена от властите; скандалът предизвиква фалит на още пет банки; Понци осъзнал прекрасно, че скоро ще го арестуват, и решил сам да се предаде. Срещу него са повдигнати обвинения за пощенска измама, което е федерално престъпление. Неговите инвеститори загубват около $20 милиона, или почти $240 милиона в днешни пари. Срещу Понци са повдигнати общо 86 обвинения, за които е можел да получи доживотен затвор. Но неговата съпруга го убеждава да приеме сделка и да се признае за виновен. На 1 ноември 1920 година Понци пледира виновен по едно-единствено обвинение и получава 5-годишна присъда във федерален затвор. Той излиза на свобода след три години и половина, но незабавно е арестуван отново и изправен пред съда по 22 обвинения в кражба, повдигнати от щата Масачузетс. Понци бил изумен. Той вярвал, че приемайки сделката по федералните обвинения, ще се освободи от по-нататъшно преследване от страна на щата. Въпреки че по-късно завежда дело, съдът се произнася, че приемането на сделка по федерални обвинения няма отношение към обвиненията на местната щатска власт.

Двайсет и двете обвинения на щата са разделени за разглеждане в три отделни процеса. В първия Понци е признат за невинен по 10 обвинения. Във втория съдебното жури не стига до единодушие по 5 обвинения. Но в третия процес Понци е признат за виновен по всички останали обвинения. Той получава присъда от 5 до 7 години. Освен това, понеже все още нямал американско гражданство, властите искали да го депортират след изтичане на присъдата.

Понци обжалва присъдата си и междувременно го освобождават под гаранция до началото на новия процес. Той незабавно заминава за Флорида, където през септември 1925 година създава сдружение, наречено „Чарпон ленд синдикейт", предлагащо земи на инвеститорите и обещаващо възвръщаемост от 200 процента за два месеца. Но земята в действителност представлявала тресавище в окръг Колумбия. През февруари 1926 година Понци е арестуван и осъден на 1 година затвор. Той обжалва присъдата и плаща гаранция в размер на $1,500, за да излезе на свобода. Щом се измъква, отива в Тампа, където обръсва главата си и се опитва да напусне страната с кораб за Италия. Но съдът спира в Ню Орлиънс, където го разпознават и го залавят. Понци е изпратен обратно в Масачузетс, където излежава 7 години в затвора. Веднага след изтичането на присъдата през 1934 година Понци е депортиран обратно в Италия. Роуз, любовта на неговия живот, не пожелава да напусне Бостън. Двамата се развеждат през 1937 година.

Понци опитва още няколко схеми в Италия, но всичките се провалят. В крайна сметка започва работа за държавните авиолинии ,,Ала Литория" и се премества като техен агент в Бразилия. Когато обаче Бразилия застава на страната на съюзниците през Втората световна война, италианската авиокомпания прекратява дейността си в страната. След това Понци работил като преводач за известно време, но здравето му започва да се влошава. През 1941 година 59-годишният измамник претърпява сърдечен удар, от който така и не се съвзема напълно. До 1948-а здравето му продължава да се влошава. Той почти загубва зрението си и получава мозъчен кръвоизлив, който парализира дясната половина на тялото му.

Чарлз Понци умира на 18 януари 1949 година в Рио де Жанейро на 66-годишна възраст. Човекът, който разорява милиони, е погребан в бедняшкото гробище. Някои смятат, че Понци никога не е искал да ограбва хората и наистина е вярвал, че бизнесът с купоните ще потръгне. Каквато и да е истината, поне в едно е успял - да увековечи името си като нарицателно за мръсна схема.

,,Схемата Понци" като словосъчетание надживява спомена за създателя й. Поне това може да е утеха на Понци в отвъдното.