Шенгенското пространство - миражът на българския национален интерес

Медията е Sky news и този вторник разпространи кадри, на които ранен нелегален мигрант е заобиколен от свои приятели на метри от българската граница. От рамото му тече кръв, около която всички се суетят, опитвайки се да спрат течението, а с това и риска за живота на младия мъж. Произведен е изстрел. Българското вътрешно министерство отрича да е от тяхна територия, макар да обяснява, че мигрантската група е била агресивна и че граничен полицай е бил ранен по-рано. Докато тече разследването, България е в епицентъра на малка европейска външнополитическа буря. На 8 декември страните от Шенгенското пространство ще се произнесат дали тя, Румъния и Хърватия могат и трябва да бъдат присъединени към пространството за свободно придвижване. Въпреки че България е изпълнила техническите критерии за членство, Нидерландия отказва да даде съгласието си, мотивирайки решението си с „липсата на правова държава“ и възможността „българската граница да бъде премината от Турция срещу 50 евро". Срамът очевидно няма да бъде бран самостоятелно, защото във вторник австрийският канцлер Карл Немахер противопостави Виена не само срещу България, но и срещу Румъния, обяснявайки, че в страната му има 75 000 пристигнали емигранти - проблем за сигурността в резултат на несигурните външни граници на Европейския съюз.

Гласове от София

Официалната реакция на София дойде първо срещу решението на Нидерландия. Президентът Радев го нарече цинизъм, служебният премиер Донев обясни, че се подготвя ответен отговор, а външният министър се срещна с нидерландския посланик в опит да се търси компромис. Докато политиците търсят решения, в България се задават въпроси около истинските причини зад несъгласието на Амстердам и наистина ли правовият ред е реалният аргумент за тази спирачка към Шенген.

„Не“ - отговаря ясно и кратко Петър Кичашки от Института за модерна политика пред BG VOICE. Разговаряме с него около час преди да стане ясно, че към клуба на недоволните спрямо София се присъединява и Виена. „Това е абсолютно унизително поведение, и то идващо от държава, която по всички статистики, включително на Европол, е с най-голям принос за внос и износ на наркотици и трафик на хора от и към ЕС. Тази държава идва да ни обяснява, че нещо не е наред. Не пускат нас, пускат обаче Румъния. Работата е проста. Голямата заплаха е, че ако влезем в Шенген, за цяла Източна Европа се отваря пристанището в Солун. Това е единственото пристанище в региона, което има огромен потенциал да внася стоки, включително по жп линии за вътрешността на Европа, които идват от други континенти. Проблемът е, че България в момента прекъсва тази верига, защото не е в Шенген, стават огромни тапи по границите й, които забавят това придвижване. Ако тя бъде приета обаче, нещата се променят и пристанището в Солун става изключително конкурентно. Холандците си гледат интереса. Интересът е пристанището в Ротердам да остане най-голямото в Европа, лидер в обработката на стоки и товари, включително тези с „двойно значение“ (съмнителните)“, обяснява Кичашки, посочвайки, че проблемът не е толкова в нидерландската позиция, колкото в липсата на политическа категоричност сред българските политици. „С Нидерландия сме равнопоставени. Не могат да ни кажат как да си гледаме нещата. Ние обаче гледаме на себе си като на втора ръка европейци, как очаквате те да гледат на нас? Какъв е проблемът да търсим посредничество на други европейски лидери, които да ни помогнат? Когато беше проблемът с РСМ, не можехме да си затворим телефона от Макрон. Ами потърсете приятелят Макрон да помага. Какъв е проблемът да се търси решение по дипломатически канали?“, пита анализаторът. Кичашки има по-различно виждане и за

мястото на Австрия в негативния залп

към България. „Австрия има традиционния исторически пиетет да се присламчва към силните. Мисля, че ако ветото на Нидерландия падне, и австрийското ще омекне. Проблемът не е Виена, а че има някой, който да дава тон. Напълно вероятно е Нидерландия да си е намерила съюзник, колкото да не е сама. Да се каже, че става дума за група от държави“, обяснява той.

Големият смисъл от Шенген и как точно функционира пространството

Шенгенското пространство - миражът на българския национален интерес

В средата на ноември излезе изследване на „Отворено общество“, според което една трета от българите не желаят страната да бъде част от Шенген, а всеки 5-и му е трудно да прецени. Важният въпрос е наясно ли е обществеността с това, което една новоприсъединила се държава и нейните граждани заварват в т.нар. пространство? Нека да го обясним нагледно. Намирам се на границата с плачещи деца и изнервена жена в колата. Шенген ми дава възможност да пътувам без отегчителни и продължаващи часове проверки на пунктовете. На практика Шенген дава възможност на хората в Европа да живеят, учат, работят и да се пенсионират, където пожелаят в рамките на пространството. Туристите и фирмите също се ползват от тези права.

Всички граждани на ЕС имат шанса да останат в друга държава-членка в продължение на три месеца като туристи, ако разполагат с валиден паспорт или карта за самоличност. Те също така могат да работят в друга държава-членка, като за тях важат същите права като хората в съответната страна. Предприемачите имат право да изберат къде да основат своя бизнес, а студентите ‒ право да учат, в която и да е страна от ЕС. Функционирането на това общо пространство носи значителни икономически ползи за Европа. Според оценки евентуалното затваряне на вътрешните граници би попречило на пътуването през граница на около 1,7 милиона души. Статистиките са категорични, че Шенген е чудесна възможност да работиш в една страна, но да живееш в друга. За да разберем колко по-добре е да си в това пространство, отколкото извън него обаче, имаме нужда от „Да“ на всички членки и изглежда, че 8 декември 2022-а няма да бъде историческа дата за България по отношение на интеграционните й процеси. Освен ако не стане чудо.