От КНСБ настояват за ново увеличение на минималната работна заплата с актуализацията на бюджета през юли месец. Така тя трябва да стане 760 лв. Причините са високата инфлация и загубата на покупателна способност. "Ние подкрепихме ръста на минималната заплата, но това е едва 9,1%, което е доста по-малко от инфлацията за февруари месец. За първи път от цяло десетилетие българинът губи покупателна способност. Без да обвиняваме никой настояваме за още един ръст за мининалната заплата и тя да стане 760 лв.", каза Любомир Костов от КНСБ. “Минималната работна заплата трябваше да догонва, за да стигне средноевропейските нива е под 10%. Това означава, че страната ни всъщност се отдалечава още повече от Европа, от която се опитваме да станем част”, каза Ваня Григорова от КТ “Подкрепа” след извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тя даде и пример от преглед на данните, че по покупателна способност минималната работна заплата в България е по-ниска от три балкански държави, които са извън ЕС - Черна гора, Сърбия и Северна Македония. "Настояхме да се мисли още от сега за ново увеличение на минималната работна заплата от средата на годината, когато очаквано ще има нов бюджет и да бъде заложено още едно увеличение", обясни Григорова. Тя подчерта, че от КТ "Подкрепа" са настояли минималната заплата при актуализацията да стане 50% от средната заплата, което към моменат означава 840 лв., а ако трябва да се вземе предвид и покупателната способност, то тя трябва да достигне - 1000 лв.
Работодателите са против
Работодателите възразиха срещу това искане. Те посочват, че на фона на нарастващи и непредвидими цени на тока за бизнеса и високи цени на суровини като метали, жито и горива, увеличението на минималната заплата ще засегне всички фирми, работещи в условията на висока конкуренция. Предвидено е минималното възнаграждение да бъде увеличено от 650 на 710 лева от началото на следващия месец. "Причината не е толкова числото 710 лв., а формирането на минималната заплата. Тя на практика беше гласувана в парламента със Закона за държавния бюджет, донякъде днес беше безпредметно обсъждане на нейния размер", заяви председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев. "Нашите бележки са по отношение на това са, че при приемането на бюджета за 2022 г. не беше направена оценка на въздействието на минималната заплата, особено по отношение на микро, малките и средните предприятия. По този начин от няколко години апелираме минималната заплата да не се определя по административен начин, а с ясни и обективни критерии спрямо Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала", обясни той.
60/40 да остане до края на юни
Всички се обединихме около идеята за удължаване на мярката 60/40 до края на юни, защото нито икономиката ни е възстановена - има нови предизвикателства пред икономическите оператови. Туристическата индустрия е тежко засегната и не се очаква голям трус и сътресения в сектора, високи цени, които засягат ресторантьорите, допълни Митрев.
