На 8 юни Православната църква отбелязва пренасянето на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат.
Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний, в град Хераклея, където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари.
Днес се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар. Според християнските легенди Лициний заповядал да бият Теодор с волски жили и оловни пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания го затворили в тъмница за пет дни без хляб и вода.
На петия ден бил прикован на кръст, войници стреляли в лицето му и изболи очите му. Мъченичеството на Теодор завършило с посичане с меч. Ще напомним само за дивното чудо, което се извършило чрез неговата икона.
За това чудо свидетелстват Анастасий Синаит и Йоан Дамаскин. Чудото било следното: На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат.
Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости.
Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и от там потекла кръв, като от жив човек.
Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.
