Георги Анастасов
От месеци е ясно, че боксьорката Станимира Петрова е сред най-големите български надежди не само за медал, но и за титла на предстоящите олимпийски игри в Рио. Родената преди 24 години в Асеновград състезателка буквално взриви световния ринг на шампионата на планетата в Джеджу, Корея, побеждавайки на финала европейската шампионка - италианката Марция Давиде. Това се случи през 2014 г. Дотук - нищо чак толкова изненадващо. Ако изключим факта, че Станимира постига този успех само с година тренировки в боксовата зала. Разбира се, 15-те години в таекуондото преди това няма как да не са й помогнали в новото поприще, но все пак боксът е достатъчно специфичен спорт, за да оценим по достойнство постигнатото от вечно усмихната спортистка.
Родителите ми искаха брат ми да тренира някакъв спорт, той се записа на таекуондо, покрай него и аз, спомня си тя. Започва да се занимава с източното бойно изкуство през 1998 г., като в следващите 15 години се превръща във водеща състезателка в пловдивския клуб „Тракия" под ръководството на треньора Костадин Димитров, с множество медали и титли от големи международни първенства.
През 2013 г. като студентка в НСА обаче записва СИП бокс и окончателно прави своя избор. Успехите не закъсняват. Месец след световната титла Станимира се прицелва в олимпийската титла и взема трудното решение да свали категорията си - от 54 на олимпийските 51 кг. С подготовката й се заема легендата на пловдивския бокс - олимпийският вицешампион Александър Христов. Двамата заформят печеливш тандем и Станимира продължава да раздава правосъдие на международно ниво в бокса. Преди година грабна титлата в категорията си на турнира „Странджа". През 2016-а дублира успеха си и отново спечели купата в състезанието, в което си дават среща най-силните представители на този мъжки спорт в света. Този път успя да го направи в новата категория - до 51 кг. През пролетта на тази година логичното се случи - Станимира стигна до финала на олимпийската квалификация в Самсун, Турция, и заслужено грабна квота за Рио. „Преди внимавах, като удрям, вече не", обича да казва тя. Но изрично добавя, че винаги е възприемала бокса не като бой, а като изкуство.
