Стефан Стефанов
,,Това не е победа на община Сливен, а на българския дух. Българите по света се намерихме и се обединихме покрай този бряст." Така бизнесменът Стефан Стефанов коментира избирането на Стария бряст в центъра на Сливен за Европейско дърво на годината чрез гласуване по интернет. Г-н Стефанов направи всичко по силите си, за да запали за каузата чрез социалните мрежи хиляди българи по цял свят. И за да е още по-авторитетно участието на дървото в конкурса, бизнесменът привлякъл към идеята и община Сливен, която е собственик на дървото и се грижи за него.
Година по-рано той участвал в същия конкурс с 3 вековни дървета от наследствения си двор в сливенското село Глушник - два ореха и една черница. Те се класирали първи в България и шести в Европа. ,,Някога са принадлежали на Паскал войвода - дясната ръка на Панайот Хитов, и под сянката им често са отсядали хайдути", гордее се Стефан Стефанов.
Резултатите от сегашното издание на конкурса бяха съобщени в средата на миналата седмица в сградата на Европейския парламент в Брюксел. Тогава стана ясно, че в конкуренцията на дървета от още 9 държави сливенският бряст е получил 77,526 гласа, включително на българи от Канада и САЩ. На второ място останала унгарска дива круша, за която гласували 36,925 души. ,,Унгарците много искаха да спечелят, дори обясняваха, че точно под тази круша техният национален герой Лайош Кошут написал декларацията за унгарската независимост", разказа Стефан Стефанов, след като се завърна от церемонията по награждането в Брюксел. Там кметът на Сливен Кольо Милев припомнил, че в този конкурс не се търси нито най-старото, нито най-високото дърво в Европа, а най-обичаното.
Сливенци с право може да претендират, че техният бряст наистина е обичано дърво. ,,За града ни то е важен сакрален обект", казва д-р Владимир Демирев, етнограф от местния музей. Вече е дал за печат книгата си за сакралната топография в Сливенско. Той припомня, че брястът е основен ориентир, защото е до сградата на общината и с негова помощ местните насочват гостите на Сливен къде е кметството или друг обект на центъра. Дървото било любимо място за срещи на поколения сливенци. А тези, които напускали града, непремено си вземали за спомен по едно листо от бряста. Доказателство за любовта на града към дървото може да се види и във факта, че брястът е изобразен върху герба на Сливен.
,,Покрай бряста са родени и легенди - например тази, че на неговите клони в турско време са бесени хайдути. Това не е вярно, но е обяснимо: в тази легенда се срещат два високи символа - хайдутите и брястът. Дървото е пазело спомена за времето, когато България още не била паднала под робство, хората са вярвали, че то ги защитава от злото", обяснява д-р Демирев.
Според едно от местните предания сред най-прочутите тукашни хайдути бил неуловимият Злати Кокарчоолу. Когато най-накрая турците успели да го убият и да набият на кол главата му пред конака в Сливен, единият от клоните на Стария бряст започнал да съхне. В града се смята, че дървото е на около 1100 години, макар официално никога да не е изследвана възрастта му. ,,Това съвпада със златния век на цар Симеон", смята Стефан Стефанов.
Според д-р Демирев дори загадката за точната му възраст утвърждава представата за вечност. "Може да се каже, че Стария бряст се осмисля като дървото на живота, дървото на познанието в Сливен и вариант на световното дърво", смята още етнографът.
Той се радва, че покрай екоконкурса Европа и светът са научили за сливенския бряст, но не крие, че е против кампанийността, която е на път да се развихри покрай победата в надпреварата.
Стефан Стефанов обаче се ядосва, че в момента по нищо не личи, че тъкмо Стария бряст на Сливен е европейското дърво на годината. ,,Понеже са ми пресни впечатленията от Брюксел, ще кажа, че там едно нищо и никакво пикаещо малко човече са успели да го превърнат в символ на града си, навсякъде го показват и го продават като сувенир, а ние тук нищо не правим за нашето дърво. Няма фланелки с образа на бряста, няма картички и значки, дори няма и надпис до него, че тъкмо това е Европейското дърво на 2014 г.", разочаровен е бизнесменът.
В мечтите си вижда Сливен, ухажван от туристи заради европейското дърво. Той смята, че покрай бряста ще бъде много по-лесно гостите на България от морето да идват до Сливен и региона, където има с какво да се похвалят. В Брюксел той разказал на белгийските си домакини и за българските мартеници, като свързал легендата с дърветата. ,,В България толкова обичаме своите дървета, че щом пукне пролетта и прелетните птици се завърнат от юг, ние, българите, сваляме от ръцете си мартениците и ги връзваме на дърветата, за да им кажем, че пролетта е дошла."
В петък Стефан свали мартеницата си, за да я върже на Стария бряст - на клон с вече напъпилите листа, които се раждат за нов живот.
Еколозите определят, че сливенският бряст е от вида Улмус кампестрис (Полски бряст). Той е признат за защитен обект. Обиколката му при корена е над 5,65 м, а височината му достига 10 метра, сочи една статистика. От 1970 г. районът край бряста е обявен и за историческо място. Смята се, че ветеранът е остатък от вековна гора, простирала се някога от Родопите до Черно море. Според преданията Сливен възниква на мястото на тази стара гора.
Специалисти биолози признават, че съществуването на това вековно дърво наистина е цяло чудо, защото т.нар. холандска болест от години върлува в страната и заради нея стотици брястове вече са изсъхнали. А сливенският не само че устоя, но и стигна до признанието Европейско дърво на 2014 г.
Ваньо Стоилов
