сн. „Преса”
Петима френски парашутисти се приземяват в нива в землището на плевенското село Коиловци в нощта на 15 срещу 16 октомври. В това време братята Слави и Васко Цоневи от селото обикалят нивите, за да ги пазят от набезите на роми от съседното село. С тях е и приятелят им Румен Цветанов, който е полицай и носи служебното си оръжие. Групата се натъква първоначално на двама от французите. Тъй като са мургави, ги мисли ги за крадци и ги напада. Другите трима, видели, че другарите им са в беда, се мятат на джип и се опитват да прегазят нападателите. Полицаят вади оръжието си и прострелва тежко един от странниците в джипа. Никой все още дори и не предполага, че това са чужденци, още по-малко пък французи, защото петимата не говорят. Те мълчаливо се нахвърлят да се бият. В резултат двама французи са добре набити от селяните от Коиловци. Единият е дори със счупен нос. Третият е ранен, останалите двама изчезват. Първоначално
около случая се мълчи плътно
Дошлите на място органи на реда намират сакове с оборудване, каквото ползват френските спецчасти. Вътре имало още всичко необходимо за полева медицинска помощ, скално катерене, гмуркане и парашутизъм. Всичко това се е намирало в храсталаците на около 200 метра от ливада с окосена люцерна, собственост на братя Цоневи.
Пострадалите са настанени в ортопедията в Плевен. Районната прокуратура в Плевен образува дело и подготвя обвинителен акт срещу чужденците. Смятало се е те да бъдат съдени за нелегално навлизане на българска територия, нападение над български граждани, придружено с опит за убийство. Впоследствие се е установило, че двама от французите са с фалшиви лични карти, а третият изобщо няма никакъв документ за самоличност. Към това обвинение е добавено и следващо - за трафик на наркотици, тъй като
в мешките са намерени психотропни вещества
Назначен им е служебен адвокат. Оттук нататък този екшън се развива твърде срамно за България. Тримата тайно са изведени от плевенската болница. За да е всичко според конспирацията, полицаите, поставени да охраняват болничната им стая, остават отпред часове, след като французите вече ги няма там. Целта е плевенските журналисти да са заблудени, че всички са си по местата, и да не вдигат аларма. През това време тримата са отведени в София, където са предадени в ръцете на представител на френското посолство. Всичко е станало на устна договорка, без подписване на никакъв документ, разказа бившият вътрешен министър Румен Петков, който е запознат със случая, а и сам е от Плевен.
В резултат делото срещу тримата е смачкано, евентуалните обвиняеми вече ги няма в България. За сметка на това пък са арестувани двамата братя Цоневи. Държат ги в ареста 24 часа, в които вероятно ги обработват да забравят всичко и да не дават никакви изявления на никого. Как точно са ги сплашили не е ясно, но е факт, че докато първоначално те с охота разказваха за вечерния екшън, след ареста показват, че ги е страх и предпочитат да мълчат.
В дните по-нататък историята се обогати с още подробности - мистериозните французи твърдели, че са спортисти,
скачали с парашут в Румъния и се приземили в България
защото били търсачи на силни усещания. Запитан за инцидента, френският министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан отказва да направи коментар, но дава да се разбере, че става въпрос за незначителен инцидент. В същото време той премълчава защо при този толкова незначителен инцидент е била нужна намесата на толкова високо ниво - френските дипломати в София, за извеждане на тези дребни нарушители тайно от България. Разследващият френски журналист Жан-Доминик Мерше публикува в списание „Мариан" съвсем различна версия. Пребитите френски парашутисти са агенти на Генералната дирекция за външна сигурност - френското външно разузнаване, пише той. Те са имали шпионска мисия, координирана с румънските власти. Най-вероятно са провеждали учение за тайно проникване на чужда територия, преди да попаднат на братята Слави и Васко. Изборът на местност за провеждане на учението бил направен така, че то да е в ненаселен район, далеч от големи градове. Единствено в плана не било предвидено, че мястото вечер се пази от местни хора, защото е обект на атаки и на роми, освен на френски десантчици под прикритие, заключава журналистът.
За успокоение на България, Франция също има от какво да се срамува в тази история, след като елитни войници от специалните им отряди са добре набити от двама необучени, но яки българи и от полицай, който надали има десантна подготовка. Проблем обаче е тоталната липса на държавно поведение от страна на българските власти. Наместо официален протест от Външното министерство, който според правилата на дипломацията трябва да е придружен с формално привикване на френския посланик в МВнР, където да му бъде връчен, министър
Николай Младенов предпочете да се занимава
с любимото си мероприятие - дълбоко спотайване. Военният министър Аню Ангелов, в чийто ресор са и чуждите десантчици, също предпочете да си мълчи. Министър-председателят, който заедно с президента на страната трябва да бдят за суверенитета на страната, мълчаха не по-зле от предходните двама. Единствен отношение по екшъна взе вътрешният министър Цветан Цветанов. То обаче бе толкова срамно, че някак по-добре би било също да мълчи. Наместо да осъди действията на французите, Цветанов оповести, че тримата пострадали нямали никакви претенции към България и че те не били извършили никакви престъпления. С което министърът хем си присвои прокурорски и следователски функции и оневини трима души, за които има сигурни данни за извършено престъпление, хем размаха пръст над двамата смели братя от Коиловци, че ако кажат нещо повече, току-виж битите французи взели, че предявили някакви претенции и завели дело срещу тях.
