Италиански полицаи пред разбилия се самолет на българския беглец

Беглец или шпионин? Историята на 22-годишния българин Милуш Киров Солаков, която се разиграва в разгара на студената война, може да бъде прочетена в 4 различни версии в поне 4 архива в САЩ, Италия, Англия и България. Общото в документите е едно - в ранния следобед на 20 януари 1962 г. мл. л-т Солаков нарушава италианското въздушно пространство и за изумление на италианските власти приземява учебен МиГ-17 под носа им. Прави го в гориста местност до US военновъздушна база ,,Юпитер" в Джоя дел Коле на 16 мили от Бари, Южна Италия. За случая гърмят всички световни агенции, вестници, телевизии, радиостанции. Според част от публикациите българският пилот е шпионин. Според други е опитал да избяга от комунизма. Трети твърдят, че се е заблудил. ,,Да, исках да избягам и избягах, но италианците не ми повярваха и ме тикнаха за 1 г. в затвора. После сгреших - оставих се българските власти да ме върнат. 5 г. по-късно реших да поправя тази грешка с нов опит за бягство, но ме хванаха и този път ме пратиха в български затвор. Успях от третия опит." Това казва 75-годишният Милуш Солаков, който сега е във Ванкувър, Канада. Той все още продължава да обмисля дали да опише уникалния си живот в книга.

Когато Солаков приземява учебния МиГ, едва не загива. Веднага след инцидента е откаран в безсъзнание във военната болница в Акуавива. ,,Вие сте голям късметлия. Толкова полети са се разбивали и никой не се е спасявал. Самолетът ви е на парчета, а вие сте се отървали само с драскотини", му казва следователят от прокуратурата в Бари в началото на дългите разпити, започнали в болничната стая. Солаков се отървава само с фрактури на лявата ръка и ключицата и кратка загуба на съзнание. Тогава още не знае, че в следващата година животът му ще се превърне в ад. Докато го подлагат на разпити, италианците го подозират в шпионаж, а българите правят усилени опити да си го върнат. Според официалното съобщение на италианското министерство на отбраната Солаков бил казал, че избягал от политическия режим в България и отказал среща с българските дипломати в Италия. В същото време оставали съмненията за шпионаж - на борда имало фотографско оборудване, а самолетът се движел на такава височина, че да не бъде засечен от радар. В крайна сметка италианците започват разследване за шпионаж. То се води от зам.-прокурора Руджеро Серано. Първоначално българинът е разпитван в охраняваната си стая в болницата в Акуавива. После - във военната болница в Бари. Дни по-късно медиите излизат с противоречиви информации. ,,Италианските власти тайно информираха САЩ, че Милуш Киров Солаков не е шпионин. Италианците са доволни от своето разследване, че той е беглец", пише на 30 януари 1962 г. ,,Да бел синдикейт". Според публикацията разследващите намерили в самолета камери, но по-късно установили, че това са стандартни пособия, които не се ползват за въздушен шпионаж. Въпреки това, пише изданието, ,,италианците съобщиха, че ще водят пропаганден процес. Обясниха в частен разговор на американските власти, че руснаците биха направили пропагандно шоу, ако западен самолет се разбие в Русия." На 31 януари Асошиейтед прес съобщава, че срещу пилота, прелетял два пъти над военната база, преди да кацне аварийно, са повдигнати обвинения за политически и военен шпионаж. Българската преса от онова време е доста лаконична по случая. Според ,,Работническо дело" мл. л-т Солаков се заблудил по време на учебен полет и кацнал близо до Бари. Вестникът опровергава обвиненията в чуждата преса, че полетът на българския МиГ е разузнавателен. Тези твърдения са наречени измислици, лишени от основание. Според съобщението става дума за млад и неопитен пилот, който има само 3 часа и 4 минути актив във въздуха. Самолетът нямал спецекипировка, а само камера за документиране на тренировки. Понеже не му стигнало гориво за дълъг полет, се наложило да кацне в Италия. Нотата отрича пилотът да е имал карта и данни, нужни за полет над Ботуша.

На 2 февруари 1962 г. инцидентът се разглежда и на заседание на НАТО в Париж. На него се разбира, че италианското правителство е връчило протестна нота в българското МВнР. Българските власти отговорили, че инцидентът се дължи на неопитността на младия пилот, и настояват случаят да не навреди на отношенията между двете страни. Солаков обаче продължава да отрича, че се е заблудил, и настойчиво твърди, че е избягал.

Разследването продължава няколко месеца. На 21 ноември 1962 г. наблюдаващият прокурор в Бари излиза със заключение, че Солаков трябва да бъде обвинен в шпионаж. ,,Още когато тази непубликувана информация започна да изтича, се появиха слухове, че истинският мотив за полета на Солаков е личен, включващ семейни проблеми и любовни разочарования, затова наблюдаващият прокурор няма да иска процес. Имаше и спекулации дали, когато бъде освободен, Солаков ще се върне в България, или ще търси политическо убежище. Затова искането за процес идва като изненада", коментира американският консул в Рим Уйлям Фрейли в телеграма до Държавния департамент от 5 декември 1962 г. Той изразява съмнения, че обвиненията в шпионаж ще издържат, защото самолетът не бил оборудван със специални камери. ,,Имайки предвид това и факта, че Солаков ще бъде защитаван от много способен италиански адвокат, процесът ще бъде труден", прогнозира консулът.

На 3 януари 1963 г. Солаков е освободен. Постановлението за приключване на случая е издадено от наблюдаващия магистрат д-р Фердинандо Алтерио. Според него няма данни за политически и военен шпионаж, а самолетът трябва да бъде върнат на българските власти. ,,Съдът в Бари намира, че доказателствата, представени в доклада на прокурора, не са издържали на обвиненията за шпионаж и Солаков може да бъде пуснат", потвърждава и американският консул до Държавния департамент. Той докладва, че при освобождаването Солаков бил откаран в полицията в Бари, където бил питан иска ли политическо убежище.

Българинът отговорил, че е щастлив от обявяването му за невинен и иска да се върне в България, защото ,,комунизмът направи много за мен и брат ми, който учи инженерство". Същата вечер лейтенантът напуска Бари и заминава с влак за Рим с двама души от българската легация и 4-ма полицаи. В медиите Солаков е цитиран да заявява: ,,Радвам се, че истината победи и най-после мога да си ида вкъщи." На гарата в Рим той бил посрещнат от български дипломати и прегърнал сърдечно един от тях. После, преди да се качи в колата на посолството, потвърдил намеренията си да се върне в родината възможно по-скоро.

На 4 януари 1963 г. Солаков дава пресконференция в посолството. На нея казва, че в болницата не се притеснява за раните си, а за последиците за страната си. Отново настоял, че инцидентът е негова навигационна грешка, и изразил безпокойство за брат си и двете си сестри. На въпрос дали ще бъде съден при връщането си в България, българският военен аташе казал ,,не".

Каквато и да е истината за връщането в България, с това случаят не приключва. Българските архиви също пазят неколкостотин страници за Солаков. Близо 100 от тях са писани от самия него в луксозна вила на Министерството на отбраната, където е настанен за няколко дни.

Солаков готвил бягството със самолета, като използвал географски атлас, съветско издание, за 6-и и 7-и клас, който купил от Враца. Това разкрива самият той пред българския следовател след завръщането в родината. Страницата с Балканския полуостров, която откъснал, била в мащаб 1:80,000, а останалите страници изгорил. После набелязал маршрута Михайловград - Бари и изчислил, че горивото ще му стигне до там.

Солаков си спомнил още, че при приземяването загубил съзнание и дошъл на себе си чак в болницата в Акуавива. Признава пред следователя, че отначало бил твърдо решен да остане в Италия, но после се разубедил. Голяма роля за това изиграла сестра му, която го посетила в затвора в Бари. Пак според признанията му в затвора му намекнали, че искат да правят филм за него, а той да замине за САЩ, но отказал.

През 1965 г. получил писмо от журналист в Бари, който се чудел дали е жив, или е ликвидиран след завръщането в родината. За да разсее съмненията, му било наредено да даде 2 интервюта - за българското радио и за в. ,,Унита" - орган на Италианската комунистическа партия.

Макар че лично разказва подробно за инцидента на около 100 страници, писани на ръка, до процес така и не се стига. От съд го спасява докладна записка на началника на 3-то управление на ДС от 21 януари 1963 г., писана дни след завръщането на младия летец. В нея е предложено да не бъде подвеждан под отговорност, а ако прокуратурата реши да го даде на съд, да се вземат мерки за оправдателна присъда или за условно осъждане.

Солаков прави втори опит за бягство през Югославия при Калотина през септември 1968 г. Тогава той и двамата му съучастници са заловени и са подложени на подробни разпити от следовател на Държавна сигурност. Този път не успява да се спаси от лапите на правосъдието, макар и да получава едва две години затвор. Скоро след като излежава присъдата, през август 1970 г. Милуш и брат му Георги правят трети, този път успешен опит да преминат нелегално границата. Този път успешно.

Случайно или нарочно, през 1978 г. в дирите му попада агент на Държавна сигурност с псевдонима Камен. На 6 април агентът пише сведение, според което до средата на 1977 г. Солаков имал пицария в Торонто, а после се преместил във Ванкувър.

 Алексения Димитрова, ,,24 часа"