Учени от всички краища на света не спират да провеждат проучвания и експерименти, разглеждащи процеса на сънуване, мечтаене и активност на мозъка, докато спим. Като цяло се установява прогрес в тази област, но ние като обикновена част от населението знаем доста малко за съдържанието, причината и целта на този процес. Много изследователи по света са изследвали причините за сънуването и са предлагали различни възгледи за ползите от сънуването. По-специално, може да се даде като пример за ползите от филтрирането на събитията, преживяни през деня, или предоставянето на психологическа подкрепа по време на сън. Повечето сънища се случват по време на фазата на REM (бързо движение на очите) на съня, казва Джейд Ву, изследовател на съня в Медицинския факултет на университета Дюк в Дърам, Северна Каролина. Тъй като разказите се изграждат съответно, затворените ви очи се движат напред, а останалата част от тялото ви остава неподвижна. Сънищата, които се случват предимно по време на REM периода, осигуряват много психологически и свързани с паметта ползи, допълва специалистът. „С течение на нощта сънищата ви стават по-подробни. REM периодите продължават по-дълго, сюжетните линии стават по-ярки и по-емоционални, а асоциациите стават по-странни“, казва Мишел Кар, изследовател в лабораторията за сън и неврофизиология в Университета на Рочестър в Ню Йорк . На този етап възникват странни комбинации, защото префронталната кора - частта от мозъка ви, отговорна за логиката - е по-малко активна, когато сънувате. Нямате цензор, за да кажете „това няма смисъл“, обяснява Дейрдре Барет, асистент по психология в Harvard Medical School. В същото време повишава активността на зрителната кора. Тези промени в мозъка поставят началото на появата на сюрреалистични сценарии, обяснява специалистът. Някои хора подозират, че никога не сънуват, но сънищата са универсални, казва Ребека Спенсър, професор в катедрата по психология и мозъчни науки в Университета на Масачузетс Амхърст. Учените все още спорят за биологичните цели на сънуването. Една от водещите теории е, че той играе роля в съхраняването на важни спомени. В сънищата си свързваме значими събития от деня, като любезен жест от вашия съпруг или дискусия с приятел, с предишни преживявания, което помага на мозъка да разбере къде да постави тези нови събития. Експертите също така вярват, че сънищата могат да ни помогнат да работим върху емоциите си. Матю Уокър, професор по невронауки и психология в Калифорнийския университет в Бъркли, нарича сънищата „терапия за една нощ“. Според изследванията на Уокър сънищата ни позволяват да преживеем отново болката от дните, когато нашите хормони на стреса са били естествено ниски. Така на следващата сутрин нещата стават по-малко тъжни, отколкото са били вчера. Може би най-интересното е, че нашите мечти могат да предизвикат прозрения и творчески изобретения. Пол Маккартни от „Бийтълс“ казва, че текстът на "Let It Be" му е дошъл насън. Мери Шели написва “Франкенщайн”, след като е имала кошмар с чудовище. “Видях отвратителен образ на разтегнат и разкъсан човек, който след работа с мощна машина върху него показа признаци на живот и се размърда, показвайки полужизнено движение”, казва Мери. Елиас Хау, откривател на шевната машина, казва, че сънувал доста ярък сън, в който група канибали танцували около врящ казан, в който се канели да го сготвят, и размахвали копията си нагоре-надолу. Хоу забелязал, че във върха на всяко от копията им имало малка дупка, което в крайна сметка му дало идеята за преминаване на конеца през иглата близо до върха, а не в другия край. Този сън е направил възможна тази важна иновация на базата, на която е създадена шевната машина. По време на нощните ни сънища, пълни с нецензурирани, свободни конотации, умовете ни могат да се скитат в нови посоки. „Сънищата отразяват нашия буден живот и ни помагат да го излекуваме, ако им обърнем внимание“, казва Кар. Той също така обяснява, че е имал просветление, вдъхновено от мечтата, която не се е случила толкова отдавна и която всъщност променя хода на кариерата му. Кар се питал известно време дали да поеме голяма професионална отговорност или не. Чувствал се неподготвен и нерешителен. Една нощ сънувал сън, в който е погълнат от приливна вълна и бил ужасен. „Точно когато вълната щеше да ме удари, доверен колега ме хвана за ръката и ми показа как да се гмуркам, как да изляза безопасно от другата страна. Събудих се със спокойствие и реших да направя тази крачка", обяснява Кар.