На 19 юни църквата почита Свети Иуда, Преподобни Паисий Хилендарски и Паисий Велики. Датата на раждането и смъртта на автора на “История славянобългарска” св. Паисий Хилендарски са неизвестни, затова църквата го почита в деня на св. Паисий Велики. Днес се навършват 298 години от рождението на свети Паисий Хилендарски и 258 години от написването на "История славянобългарска". Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 година. Единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият - Вълчо - бил щедър дарител на църкви и манастири.
В 1745 г. Паисий отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа
Паисий най-добре видял тежкото положение на българите.
В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история.
Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) "за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа". След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват.
Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръцко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското възраждане. Св. ап. Юда, когото наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил син на Иосиф, обручника на Пресвета Дева и затова се нарича – както и брат му Яков – „брат Господен“. Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието говори, че той се занимавал със земеделие. Името му се споменава няколко пъти в Евангелието.
