Ресторант “Махарлика”
"Балют" е сварено яйце с развит ембрион, традиционен деликатес във Филипините. Странно изглеждащото ястие, което се яде от черупката, е считано за афродизиак, богат на протеини. Може да се купи от уличните сергии, най-често с чаша бира, а от скоро се предлага и в Ню Йорк. "Никой тук всъщност не знае какво е филипинска храна. Ако попитате някого, той дори няма да каже, че е азиатска", казва майсторът готвач от Голямата ябълка Мигел Тринидад, собственик на два ресторанта - "Махарлика" и традиционно филипинския "Джепни".
Макар че е от Доминиканската република, в средата на 30-те си години, сравнително неопитен готвач, той решава да помогне на свой приятел да сбъдне мечтата си за модерен филипински ресторант в Ню Йорк. Заминава за Филипините, където в продължение на няколко месеца уважавани местни готвачи го учат как да прави традиционното ястие "Адобо", оризова каша или ароз калдо.
"Първия път, когато си поръчах "балют", бях с моя бизнес партньор. Счупих черупката леко, за да го отворим. Моят ембрион беше доста развит, имаше и пера по него. Беше малко хрупкаво. Преживяването беше необикновено. От визуална гледна точка не беше особено вълнуващо, но ароматът му бе на твърдо сварено яйце. Това е чудесен източник на протеини. Освен това е деликатес и известен афродизиак. Това е смела храна. В момента много хора я поръчват в ресторанта", разказва с въодушевление Мигел.
Филипинската кухня е фюжън, т.е. синтезира влияния от Малайзия, Китай, Испания, Япония. Всички тези аромати са се събрали в нея. Силният й вкус е едновременно сладък, солен и кисел. Използва се много винегрет и кокосово мляко. "Удря ви и това е фантастичното. Или я харесвате, или не. Би трябвало храната да е забавление. Искаме да й придадем душа, да я представим на хората по начин, който те ще приемат. Всичко е автентично, но е поднесено по различен начин", обяснява Мигел. В свят, който търси все повече екзотични и нови неща в културата, Мигел се въздържа да каже дали филипинската кухня ще се превърне в следващия световен кулинарен хит.
И коментира: "Откакто започнахме да се занимаваме с това, храната е под микроскоп. Има и други ресторанти, които се промъкват и се опитват да предлагат филипинско. Хората излизат и търсят, искат да разберат какво е, защото вече са го виждали по телевизията или списанията. Филипинската кухня започва да получава уважението, което заслужава."
