Държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се радват на най-високите нива на заетост от близо половин век насам. Само за последните пет години 36-те страни членки на организацията, които са сред най-богатите в света, са създали 43 милиона работни места. Както е известно, именно в тези държави има и най-много български емигранти. Общото ниво на безработицата може и да се понижава, но в много държави политиците и от двата края на политическия спектър изтъкват, че качеството на работните места, които се предлагат, е много по-ниско. Шофирането на такси в Uber или

разнасянето на храна по домовете

не са сред професиите, изискващи висока квалификация, твърдят критиците. Нискоквалифицираната заетост наистина леко се увеличава, но в същото време делът на висококвалифицираните специалисти нараства много по-силно и през последните години регистрира истински "бум". Другата заблуда е, че хората сменят работното си място много по-често. За последните 20 години делът на служителите в държавите от ОИСР, които се задържат на работното си място за по-малко от година, се движи около 20 процента и няма тенденция към понижение или увеличение. Някои икономисти смятат, че ниското равнище на безработицата не трябва да се приема като панацея, която решава всички икономически проблеми. Според тях членовете на развитите общества би трябвало да се стремят да работят по-малко, а не повече. Хората, които нямат жизнена необходимост да работят на пълен работен ден, имат възможност да посветят времето си на нещата, които ги удовлетворяват, или да се ориентират към по-творчески занимания. Антропологът Дейвид Гребер например твърди, че огромна група от хора, основно в Европа и Северна Америка, прекарва целия си трудов стаж с убеждението, че извършва

дейности, от които няма почти никакъв смисъл

Япония е държавата с най-ниско ниво на безработица в ОИСР – средно 3% за последните 50 години. Но на летището в Ханеда има служителка, която подрежда куфарите, поставени на транспортната лента. А в един от баровете в централната част на Токио коктейлите се приготвят от трима души, които след това стоят до клиента, докато го изпие. Като цяло повечето общества печелят от силния трудов пазар. По-високата заетост води до повече данъчни постъпления в държавната хазна и по-малко обезщетения за безработица. Наличието на работа дава на повечето хора усещане за смисъл и удовлетворение, а това е свързано с психическото и физическото им здраве. Освен това, когато човек има някаква работа, той има много по-големи шансове за кариерно развитие и преминаване към по-добра и по-високоплатена позиция. Минималната заплата в държавите от ОИСР се повишава от 44% от средната през 2000 г., до 50 на сто в днешно време. Освен това става все по-възможно определени дейности да бъдат делегирани на машините и роботите. Проучване на Оксфордския университет твърди, че 47% от работните места в САЩ

 са под риск от автоматизация

Възходящият икономически тренд обикновено тласка безработицата надолу, а възстановяването след световната финансова криза вече продължава повече от десетилетие. САЩ например са на път да регистрират най-дългия период на непрекъснат икономически възход в своята история. Повечето държави от ОИСР са със застаряващо население. Младите хора са по-склонни да се регистрират в бюрата по труда, защото имат по-ниска квалификация, а и са по-активни. Когато загубят работата си, много от по-възрастните не са склонни да търсят нова и е много по-вероятно да "изпаднат" от работната сила. Малките, но постоянни промени в държавните политики, насочени към заетостта и образованието, са третият важен "локомотив" на трудовия пазар. Много от съвременните политици, включително и Тръмп, си приписват заслуги, които всъщност са дело на техните предшественици през последните десетилетия. Развитите държави действаха както с методите на "тоягата", така и на "моркова". Сред "морковите" например бяха сериите от мерки, насочени към жените за по-ефективно съвместяване на професионалния и личния живот. Сериозни стимули бяха насочени и към образованието. Делът на хората с висше образование в държавите от ОИСР се повишава от 22% през 2000 г. до близо 40 на сто днес. Тези хора е много по-вероятно да се включат в работната сила, отколкото да изпаднат, за разлика от нискоквалифицираните служители. В същото време държавната политика на много места размаха и "тоягата", ограничавайки влиянието на профсъюзите и намалявайки възможностите за колективно трудово договаряне. По този начин заплащането стана много по-гъвкаво и зависимо от пазарните условия. Понижаването на заплатите не е приятно, но ако компаниите нямат възможност да го правят, е много по-вероятно да прибегнат до съкращения във времена на криза. Настоящият бум на трудовия пазар кара някои икономисти да се притесняват за бъдещето и да чертаят мрачни прогнози за нова икономическа криза. Историята през последните няколко века обаче показва, че технологичното развитие създава много повече работни места, отколкото унищожава.