Истории, които и да не са истина, то поне са толкова красиви, че заслужават да останат в съкровищницата на българското народно наследство. На изток от Петрохан, в Западна Стара планина, се издигат красиви каменни чуки, наречени Тодорини кукли. За тях от години се разказват различни кървави и смъртоносни легенди. От върховете се разкриват чудни гледки към Ком, Врачанския Балкан, Монтана и Берковското поле. В северното подножие на Тодорини кукли е разположен Клисурският манастир „Св.св. Кирил и Методий“. Куклите са кръстени на красивата мома Тодора. По стар български обичай тя не оцелява до края на легендата. Берковският чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря - Тодора. Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ, и най-лошото - бил приятел с турците. Тъмните си сделки превел с тиранина на Берковско Пашаджика и неговата орда черкези. За разлика от баща си, Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните.

Красотата й била трудно описуема

Тя била сърцето и душата на хорото и младежките сбирки.

Крайната цел за спасение на Тодора откъм Клисурския манастир. Сн. berkovica.com

Много младежи от Берковския край се борили кой ще спечели сърцето и любовта й. Тя обаче си имала любим, когото обичала и на когото се била врекла във вечна обич - Гено. Той бил от Гушанци, село близо до Берковица. Това село било известно, че от там бил хайдутинът Стефан, в чиято чета Гено бил знаменосец. Тодора знаела, че баща й никога няма да разреши такъв брак, затова двата влюбени се срещали тайно и подготвяли бягство в Сърбия. Бягството било уговорено, но първо

решили да се венчаят

според християнските обичаи. За целта тръгнали към Клисурския манастир, където да се венчаят, а войводата Стефан щял да им бъде кум. През това време в къщата на Тано се вихрела голяма веселба – гости му били Пашаджика и Ахмед ага. Той отдавна заглеждал Тодора. Като се понапили, той накарал Тано да извика Тодора да сервира кафето. Когато я потърсили, видели, че я няма, но и чейза й го нямало! Тано побеснял, разбрал, че е избягала с Гено. Тогава казал на агата, хванат ли е – дава му я за жена. Ордата ги подгонила с конете, предатели казали накъде са тръгнали бегълците и

черкезите оградили манастира

Като чули конския тропот и пиянската глъчка, хайдутите разбрали какво ги чака. Монасите им помогнали да се измъкнат от клопката и поели към Балкана. Турците разбрали, че са тръгнали към гората, и ги подгонили. В подножието се захванала страшна битка. Войводата казал на Тодора да бяга към върха и там да ги чака. В неравния бой паднали няколко от хайдутите. Гено хукнал след Тодора, но от засада го простреляли и за доказателство, че е убит, отрязали главата му. Всичко това Тодора видяла от мястото, дето се криела, пише и berkovica.com. Тя разбрала какво я чака и като стигнала върха, развързала бохчата с чеиза си и започнала да

„дарява“ храстите и дърветата на върха

Те заприличали на коледни подаръци, накичени и разкрасени – сякаш са приказни кукли...

Тодорини кукли през зимата. Сн. berkovica.com

Като свършила с ритуала, тя свалила забрадката си, прекръстила се и се хвърлила в дълбоката бездна. Така тя намерила смъртта и спасила честта си. Спасил се и войводата – хайдут Стефан, който след това е разказвал историята. Украсените дървета, като в идилия или приказка с чеиза на красивата девойка, приличали на магически кукли… От тогава остава и името на трите върха – Тодорини кукли. Според друга легенда Тодора била най-хубавата и най-смелата мома в село. На една седянка тя казала на момците, че ще се ожени за онзи, който се изкачи през нощта

при чуките и остави белег

Никой не посмял да направи това. Тогава тя казала, че сама ще отиде и ще остави хурката си. Тръгнала в тъмната нощ и стигнала на върха. Напипала малко земя между двете чуки, навела се и забила хурката, без да забележи, че е пробила и фустата си. Когато се изправила, хурката я дръпнала и тя тутакси умряла от уплаха. Така я и намерили момците на сутринта. Трета легенда разказва, че Тодора и Никола отишли в Клисурския манастир да се венчаят скришом. Бащата на Тодора ги подгонил и те побягнали нагоре. Преди да стигнат върха, чул се изстрел. Никола казал на Тодора да бяга и да го чака горе и останал, за да отбие преследвачите. Тодора грабнала бохчата с даровете и побягнала по склона. Когато стигнала на върха и погледнала надолу, видяла как преследвачите хванали Никола и баща й го убил. Тя развързала бохчата, украсила скалите (куклите) с чеиза си, горчиво заплакала и се хвърлила в бездната.