Томи от Монтана е само в шести клас. Но вече може да свири перфектно Хайдн и Шопен на пиано. Толкова перфектно, че наскоро покори музикален Лондон. Томас Калин Симеонов обра овациите след брилянтно изпълнение на международен конкурс по пиано в британската столица. Малкият пианист се завърна в България със златен медал, пети поред в стартиращата му и обещаваща бляскаво бъдеще музикална кариера. Томи е ученик на Ирина Николаевна от читалището в Берковица. На конкурса в Лондон е изпълнил Хайдн – Сюита в ми мажор, и Шопен – Валс, а също и българска пиеса от Андрей Стоянов. Журито е очаровано, не пести комплиментите си и
обявява Томас за професионален пианист
Българският талант печели заслужено златния медал въпреки сериозната конкуренция на многото деца от Австрия, Русия и Китай. Заедно със Зорница Тошкова от Берковица освен златни медали получават и Гран при. Според светила в класическото изпълнителско изкуство, ако Томи продължи да се занимава с пиано, след години ще прославя България по света. “Радвам се на този висок приз за Томи. Повярвайте, това е много трудно да достигнеш върхове от толкова малък”, казва преподавателката му Ирина Николаевна, цитирана от „24 часа“. “При нас 99% е труд и 1% – талант”, казва Николаевна.
Томас е на 12 години. Завърши VI клас в училище “Св. св. Кирил и Методий”. Започва да свири на пиано, когато е 6-годишен, но непрофесионално. Вече 3 г. посещава уроците на Ирина Николаевна. За това време има
7 златни медала, 3 сребърни
лауреат е III степен в Москва, има специална награда “Клавирна мечта” в Перник, статуетка за най-добро изпълнение на пиеса от български композитор в София, Гран при в Лондон. “Преди години бяхме поканени в Берковица на концерт на педагога Ирина Николаевна. Тогава Томас се впечатли от нейното изпълнение и ми каза: “Мамо, това е бъдещият ми преподавател.” Макар да ни беше много трудно финансово, той беше непреклонен и ние го подкрепяме безусловно”, разказва Олга Брайкова, майката на Томи. По препоръка на Ирина Николаевна започнали веднъж в седмицата да посещават и изявения руски преподавател Илья Овчинников, който е преподавател в Музикалното училище “Любомир Пипков” в София. Той също е възхитен от малкия виртуоз, който влага много чувство с клавишите. Томи не разчита само на таланта си. Докато другите му връстници играят, той свири по 6 часа на ден, а преди конкурс и по 8 часа. “Налагало се е дори да му казваме да спира, защото има нужда от почивка, но
той твърди, че с музиката си почива
Томас е роден под щастлива звезда. Изпълнява пиеси на Шопен, Хайдн, Моцарт, Панчо Владигеров, Андрей Стоянов, Сеневил и други. Любимият му класик е Шопен, а от съвременните се наслаждава на музиката на Ланг Ланг и Питър Бенс”, казва майка му. “Мечтите на Томас са един ден да свири с големи имена на големите сцени по света. Но дотогава има много труд, упорство и постоянство”, допълва Ирина Николаевна. “Преди дни се прибрахме от Лондон, където обра наградите и овациите. Журито беше възхитено от неговите възможности и ни затрупа с още покани, за които нямаме финансова възможност. Предстоят ни конкурси в Трявна, Добрич, Москва, София. Томас постоянно получава покани за престижни конкурси и у нас, и в Европа, но вече изпитваме финансови затруднения за реализирането им. През май бе избран за носител на годишна стипендия на община Монтана. Тя ни е от голяма помощ”, обяснява майката. “Занимавам се от 5 години с пиано, свиря по 5-6 часа на ден, а когато съм във ваканция или ми предстои изява – и по повече. От Монтана съм, но пътувам 3-4 пъти седмично на уроци в Берковица при Ирина Николаевна. Обичам да свиря, защото музиката ме зарежда със страхотно настроение Харесва ми чрез пианото да предавам моите емоции на тези, които ме слушат. Предстоят ми още много конкурси и се надявам
да продължа да сбъдвам мечтите си
заедно с други талантливи деца на България”, споделя Томас. Бащата на Томи е Калин Томов Симеонов. Той е музикант в Берковската духова музика и свири на трoмпет. Майката Олга е графичен дизайнер във фотостудио и дълги години е танцувала народни танци. Родителите са благодарни на община Монтана за подкрепата и на Ирина Николаевна за неуморния труд, който полага за развитието му. На бабите и дядовците на Томас, които са съпричастни и по всякакъв начин се опитват да ни помагат и са неотлъчно до него. От друга страна, община Берковица поздравява и силно вярва в новата смяна талантливи български деца.
