Тази есен класните стаи в Канада изглеждат, както никога преди това. А цялата тежест се стовари върху учителите, които се върнаха в класните стаи, въпреки пандемичната обстановка. Много от учителите работят в региони, които са се превърнали в „червени зони“. „Работният ни процес вече не приключва. Нямаме време да дишаме. Нямаме време да се подготвим. Нямаме време да обядваме. Непрекъснато правим нещо“, каза пред CBC Лиса Левитан, учителка в Отава.

Сходни са и мненията на колегите ѝ. „Учители идва при мен и ми казват колко са разстроени, колко са стресирани. Те не ядат. Не спят. Съкрушени са. И честно казано, някои вече работят цяла година без прекъсване. Други напуснаха, защото решиха, че това не е за тях“, каза Левитан, която има 16-годишен опит. Тя също чува тези настроения от много колеги. Левитан твърди, че невероятните педагози, които са ѝ помагали в детството ѝ, са я вдъхновили са поеме по този път.

„Обичам работата си. Но за първи път не идвам с желание. Обичам това, което правя, но не знам дали ще продължа и догодина“.

CBC е изпратила въпроси до 22 000 учители от цялата страна. 70% от тях отговорилите твърдят, че децата не спазват социална дистанция извън класната стая. Почти 2/3 от запитаните учители твърдят, че по време на занятия е много трудно да се спазва дистанция между учениците. 1/3 отговарят, че обмислят да сменят професията си. Макар че в различните провинции степента на заразяване е различна, респондентите имат сходни тревоги. Тези опасения се потвърждават в Квебек, където има най-голям брой смъртни случаи. Учителите споделят, че са изтощени.

Преподаването вече не е това, което беше. Учителите са длъжни да следят дали децата пазят дистанция, да дезинфекцират и отговарят за спазването на противоепидемичните мерки. Преподавателите обаче смятат, че това не е тяхна работа. Вместо това, те трябва да се съсредоточат върху подготовката на уроците си, както и по какъв начин да задържат вниманието на учениците си. Учениците може и да са отново в клас, но правилата вече не са същите. Забранено е събирането на големи групички от деца, което обаче трудно се спазва.