Новото летище в Истанбул, което трябва да бъде открито след броени седмици, е един от най-престижните проекти на Ердоган. Сега обаче се множат уликите, че през годините на строежа там са се разигравали истински трагедии, разказва Бурджу Каракаш за Deutche Welle.
Истанбул има две големи летища, но те от години се пукат по шевовете. Крайно недостатъчни са, за да поемат всички пътуващи до 15-милионната метрополия. Затова сега се строи трето международно летище, което да разтовари трафика. Бъдещото летище е един от най-престижните проекти на президента Ердоган. За да бъде приключен строежът до края на октомври, в рамките на обявения срок там от четири години ударно се трудят 36 000 работници. Техните права обаче често не струват и пукната пара. Когато преди дни работниците се вдигнаха на протест срещу лошите условия на труд, полицията използва сълзотворен газ и водни струи. Общо 500 души са били арестувани, много от тях са били пребити от бой.
"Нечовешки условия"
Протестите на работниците са били провокирани от конкретна случка, която явно е преляла чашата на търпението: през миналата седмица те били принудени в продължение на часове да чакат под проливния дъжд, докато пристигне специалният автобус, с който ги извозват от строежа до бараките, където са настанени.
„След края на смяната тръгнахме към рейсовете. Навън валеше като из ведро, намокрихме се до кости. Когато след дълго чакане дойде само един автобус, всички се опитаха да се качат в него. Същата ситуация се повтори и на следващия ден и тогава започна бунтът", обяснява 26-годишният М., който работи на строежа заедно с баща си. Работниците обявили стачка, към която се присъединили стотици. Въпреки отправените предупреждения те отказали да се върнат по работните си места. На което полицията реагирала с насилие.
Но пътуването между бараките и строежа, което продължава около два часа, далеч не е единствената причина за недоволството на работниците. Те се оплакват и от недостатъчната охрана на труда, от лошите битови условия в бараките и недостига на храна. Условията на труд са нечовешки, твърди М. и добавя: „Вкарват двуетажни легла в малки, тесни стаички. Понякога спим по осем души в едно помещение. И понеже лагерът ни е в гората, има много насекоми. Когато се върнем в бараките, ни казват: Търсете си друго място за спане, защото сега тук ще пръскаме с отрова срещу насекоми. Но къде да ида? Нямам къде да пренощувам", разказва младежът.
25-годишният Ф. от Диарбекир работи от три месеца на строежа. Напуснал е родния си град, защото там няма работа. И той се оплаква от лошите условия в лагера: „Храната няма никакъв вкус, водата в банята е или леденостудена, или изобщо я няма, а заплатите не се изплащат навреме", казва младият мъж и добавя, че след протеста полицията е засилила присъствието си. „Все едно сме в извънредно положение. Навсякъде са разположени танкове."
Работниците са повдигнали общо 15 искания, сред които подобряване на битовите условия, редовно изплащане на заплатите и по-добра охрана на труда. Последното е сред най-острите проблеми на строежа. Най-голямата турска опозиционна партия, Републиканската народна партия (CHP), още преди месеци внесе в парламента искане да бъдат разследвани причините за смъртта на 400 работници, загинали на строежа на новото летище. Турското министерство на труда твърди обаче, че там са загинали само 27 души.
Досега летището е струвало 11 милиарда евро
Казим Байрактар, адвокат на работническия синдикат „Иншаат-Иш", разказва, че членове на синдиката предприели опити да проверят охраната на труда на строежа, но не били допуснати. „По-лесно е да влезеш в някоя казарма, отколкото да те пуснат на този строеж", казва Байрактар и обяснява, че е почти невъзможно да се осъществи какъвто и да било контакт със семействата на загиналите работници. „Близките на жертвите са заплашвани, за да не стигнат въпросните случаи до съда", твърди юристът.
От 36-те хиляди работници на строежа 15 000 живеят в един лагер, обяснява на свой ред Али Йозтутан, председател на синдиката на строителните работници IYI-SEN. По неговите думи още от самото начало на строителните работи е имало редица нарушения, които така и не са били преустановени, тъй като отговорните за строежа са искали да пестят разходи.
В същото време правителството игнорира оплакванията на работниците и преследва една-единствена цел - новото летище да бъде открито навреме, на 29 октомври, когато се отбелязва Денят на турската република. Досега летището е струвало близо 11 милиарда евро и ще има капацитет да обслужва до 90 милиона пътници на година.
