20-годишният Арчи е трениран състезател по смесени бойни изкуства, с пъргави крака и остри рефлекси, който преди това винаги е носел нож за самозащита, но никога не е убивал никого. До една пролетна вечер в началото на март. Тогава забелязва двама руски войници да вървят по улица в Херсон, само дни след като Москва е превзела града. Температурата в тази нощ все още е под нулата, а токът беше спрян, оставяйки града в пълен мрак, докато войниците се връщат към лагера след няколко питиета.
Прочети още
Казва, че се е движил по чист инстинкт. „Видях орките в униформи и си помислих, защо не?“, добавя той, използвайки унизителен термин за руснаците, докато върви по същата улица. „Нямаше нито хора, нито светлина и се възползвах от момента.“
„Адреналинът изигра своята роля. Нямах страх или време за размисъл“, казва той. „Първите няколко дни се чувствах много зле, но след това разбрах, че те са ми врагове. Дойдоха в дома ми, за да ми го вземат.”
Разказът на Арчи е подкрепен от украински военни и разузнавателни източници, които поддържат комуникацията с него и други участници в съпротивата.
Той е един от многото бойци в Херсон, град с 290 000 души преди нахлуването, който Русия се опитва да огъне. Хората в Херсон изясниха възгледите си скоро след като Русия превзе града на 2 март, като излязоха на централния площад за ежедневни протести, носейки синьо-жълтото украинско знаме.
Но Херсон, първият голям град и единствената регионална столица, която руските войски успяха да окупират от началото на инвазията, беше важен символ за Москва. Несъгласието не можеше да бъде толерирано. Протестиращите бяха посрещнати със сълзотворен газ и изстрели, организаторите и по-откровените жители бяха арестувани и измъчвани.
Когато мирните демонстрации не проработиха, хората от Херсон се обърнаха към съпротива и обикновените граждани като Арчи започнаха да предприемат действия сами.
„Не бях единственият в Херсон“, казва Арчи. „Имаше много умни бойци. Най-малко 10 руснаци са убивани всяка нощ."
Първоначално със самостоятелни операции, съмишленици, жители на града, започват да се организират в групи, координирайки действията си с украинската армия и разузнаването извън града.
„Имам приятел, с когото карахме из града, търсейки струпвания на руски войници“, казва той. „Проверихме техните патрулни маршрути и след това дадохме цялата информация на момчетата на фронтовата линия и те знаеха на кого да предадат следващия.“
Руските войници не са единствените, които са набелязани за убийство. Няколко правителствени служители, установени в града от Москва, са атакувани през осемте месеца на руската окупация.
Лицата им са отпечатани на плакати, разлепени из целия град, обещаващи възмездие за сътрудничеството им с Кремъл в психологическа война, продължила през цялата окупация.
Много от тези обещания са спазени, като някои от тези служители бяха застреляни, а други взривени в колите си при инциденти, които проруските местни власти определиха като „терористични атаки“.
Арчи е арестуван от окупационните власти на 9 май, след като присъства на парад в Деня на победата, носейки жълто и синьо райе на тениската си. Той е отведен в местен следствен арест, който е под контрола на Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) и се използва за изтезания на украински войници, офицери от разузнаването и партизани.
„Те ме биеха, удряха ме с ток, ритаха ме и ме биеха с палки“, спомня си Арчи. „Не мога да кажа, че гладувах, но не даваха много храна.“
Арчи има късмет да бъде освободен след девет дни и след като е принуден да запише видео, в което казва, че се е съгласил да работи с руските окупатори. Разказът му за случилото се в съоръжението е потвърден от украински военни източници и други задържани.
Но много други никога не си тръгват оттам. Игор също е сред задържаните.
„Държаха ме тук 11 дни и през цялото това време чувах писъци от мазето“, казва 29-годишният мъж. „Хората са били измъчвани, бити са с пръчки по ръцете и краката, дори са закачвани към батерии и убивани с ток.“
Игор е заловен да пренася оръжие и казва, че „за щастие“ е бил само бит. „Пристигнах след времето, когато тук хората бяха бити до смърт“, спомня си той. „Бях намушкан в краката с електрошок, използват го за добре дошли. Един от тях попита за какво съм докаран, а други двама започнаха да ме удрят в ребрата.”
Чрез задържането си Игор успява да скрие, че е член на Херсонската съпротива и че транспортирането на оръжие не е единственото нещо, с което се занимава. Освен това той е предоставял разузнавателна информация на украинската армия – дейност, която би довела до много по-брутално наказание.
„Ако намерехме или видехме нещо, ние правихме снимка или видео и го изпращахме на украинските сили и тогава решаваха дали да го ударят или не“, обяснява Игор.
Сред координатите, които той съобщава на украинските военни, е склад в град Херсон. „Руските военни държаха тук между 20 и 30 превозни средства, имаше бронирани камиони, бронетранспортьори и някои руснаци живееха тук“, казва Игор.
Изтеглящите се руски сили бързат да заличат това, което е останало от ценния интериор, но разрушената сграда носи белезите от жестокия удар.
По-голямата част от покрива е рухнала, стените са разбити, а счупено стъкло все още покрива по-голямата част от пода.
Игор използва приложението за съобщения Telegram, за да съобщи координатите на сградата на своя военен ръководител, когото той нарича „димът“. Заедно с информацията изпраща и видео, което тайно е записал.
„Включих камерата, насочих я към сградата и след това просто вървях и говорех по телефона, докато камерата снимаше“, обяснява той. „След това изтрих видеоклипа, разбира се, защото ако ме спрат някъде и проверят видеоклиповете и снимките ми, ще има въпроси…“
Той изпраща информацията в средата на септември и само ден по-късно съоръжението е обстрелвано от украинска артилерия.
Съединените щати и НАТО са оценили, че когато Русия е започнала инвазията си в Украйна, Кремъл е очаквал нейните сили да бъдат посрещнати като спасители с отворени обятия.
Реалността не оправда очакванията не само в териториите, където армиите на Москва са отблъснати, но и в районите, които успява да завземе.
Ударът върху склада, за който Игор помага, е един от многото, улеснени от украинските бойци от съпротивата в Херсон, работещи неуморно и под заплаха да осуетят руските дейности в града.
Осем месеца след като беше окупиран от Русия, град Херсон вече е отново в украински ръце и армиите на Москва са изтласкани назад, принудени да се оттеглят от западния бряг на река Днепър.
Но въпреки постигането на победа тук, Украйна продължава да се сблъсква почти ежедневно с осакатяващи ракетни удари почти навсякъде другаде, докато руските сили продължават да натискат на изток.
Поглеждайки назад, Игор, баща на тримесечна дъщеря, казва, че е имал късмет, че не е бил заловен.
„Не беше трудно, но беше опасно“, обяснява той. „Ако ме хванат да снимам такова нещо, щяха да ме приберат и вероятно нямаше да ме оставят да изляза жив.“
