В навечерието на окончателното изтегляне на американските войски от Афганистан някои жители на Кабул изглежда се безпокоят повече от икономически срив, отколкото от вероятността талибаните да наложат своята сурова версия на исляма. В пицария в центъра на афганистанската столица и служителите, и клиентите са разтревожени заради новите талибански управници на Афганистан. Някои обаче казаха, че се притесняват повече от икономически срив и че няма да могат да си изхранват семейството, отколкото от това, че ще трябва си пуснат дълга брада както при предишното управление на талибаните. Други се страхуват за бъдещето на децата си или са били изплашени от паниката, съпътствала мащабната кампания по евакуирането по въздух на десетки хиляди чужденци и афганистанци през последните две седмици. Окончателното изтегляне на американските войски от Афганистан в понеделник означава, че пълният контрол на талибаните над страната е на път да стане реалност. Някои обаче продължават да замислят планове за бягство. "Трябва да избягам, за мога да изхранвам семейството си", каза Мустафа - келнер в близко заведение за бързо хранене, който дошъл в пицарията, за да пие чай и да разговаря с приятели от персонала.
Мустафа, който както мнозина други в Афганистан използва само едно име, каза, че трябва да издържа 11-членно семейство и обмисля идеята да си потърси работа в съседен Иран. Откакто талибаните превзеха Кабул, работата ми секна и моята заплата беше орязана със 75% до по-малко от 50 долара на месец, оплака се той. Собственикът на пицарията Мохамад Ясин заяви, че дневният оборот е намалял рязко и че при това положение няма да може да си плати наема. Ясин преглежда стари имейли в опит да намери чуждестранен познат, който би могъл да му помогне да отиде в чужбина. "Не искам да напусна заради себе си, а заради децата ми", каза той. Въпреки това, в остър контраст със сърцераздирателните сцени от летището на Кабул, където в продължение на дни хиляди хора се събираха пред входа с надеждата да получат възможност да избягат, в голяма част от афганистанската столица човек остава с усещането, че животът се нормализира. На много места в Кабул отново се наблюдава обичайното хаотично улично движение и пазарите са отворили. Същите полицаи, които служеха на съюзеното с Вашингтон правителство на президента Ашраф Гани, все така ръкомахат на пропускателни пунктове и кръстовища в често безполезни опити да озаптят хаоса. Талибански бойци са взели позиции пред повечето министерства. Някои са облечени в камуфлажна униформа, а други носят традиционните афганистански дрехи - широки панталони и дълга туника. Предприемчиви улични търговци дори успяват да печелят, продавайки бялото талибанско знаме със сура от Корана. Шах Мохамад изкарва до 15 долара на ден от продажбата на флага в различни размери, промъквайки се в уличното движение и предлагайки малките знамена на преминаващи коли. Той продава и големи знамена. Преди Шах Мохамад продавал кърпи за почистване на коли и казва, че е изкарвал около 4 долара на ден. В огромния парк "Чаман е Хазури" десетки момчета играят крикет и футбол - игра, на която талибаните не гледаха с добро око, докато управляваха от 1996 г. до 2001 г. Гигантски рисунки все още украсяват огромви циментови противовзривни стени. На тях са изобразени жени, държащи малки деца, с цел насърчаване на използването на здравни услуги, и афганистански национални знамена, а една дори е на високопоставен талибански лидер, молла Абдул Гани Барадар, позиращ със специалния пратеник на САЩ за Афганистан Залмай Халилзад. Финансовото отчаяние обаче е надвиснало тежко над града. Заплати са останали неизплатени. Министерства, където работят общо стотици хиляди хора, почти не функционират, въпреки че талибаните призоваха някои служители да се върнат на работа. Хиляди хора са се наредили на опашка, широка 5-6 човека, пред Афганистанската национална банка в опит да изтеглят пари. Талибаните наложиха ограничение от 200 долара върху седмичните тегления. Норула, който от 11 години работи в малък железарски магазин, каза, че не е имал нито един клиент, откакто талибаните дойдоха на 15 август. Той заяви, че не може да плати наема на магазина. "Банките са затворени. Всички хора, които имат пари, бягат от страната", каза Норула. "Никой не носи пари тук", оплака се той. Норула заяви, че няма как да напусне страната и не е сигурен дали би го направил, ако все пак има начин. В случай че икономическото състояние се подобри, той ще остане, дори на власт да са талибаните. "Аз съм роден тук. Живял съм тук през целия си живот. Тук и ще умра", каза Норула. Размишлявайки върху продължилото 20 години американско военно присъствие, Норула заяви, че е разочарован. "Америка не свърши добра работа тук. Те оставиха корупцията да расте, докато не остана нищо", каза той.
