През последните седмици вниманието на света е вторачено във войната за ваксините. Борбата кой ще регистрира първа ваксина заприлича на надпреварата кой първи ще кацне на Луната. Русия първа се похвали с това постижение, а разработките на "Pfizer" и "Moderna" се похвалиха с висок процент ефективност. Те минаха и всички изпитания, а вече и двата препарата подадоха молби за регистрация в САЩ, където съвсем скоро ще може да започне ваксинацията. На 20 ноември Pfizer стана първата фармацевтична компания, която поиска разрешение от FDA да започне да използва своята ваксина, а след това Moderna обяви, че ще поиска одобрение от FDA за използването на продукта си.
И двете ваксини показват ефективност над 90%, като Moderna твърди, че ваксината е 100% ефективна при предотвратяване на тежки случаи на вируса. FDA трябва да заседава на 10 декември, за да разгледа искането на Pfizer за разрешение за спешно използване. Moderna казва, че е получила информация, че изслушването й в FDA ще бъде на 17 декември.
В същото време много страни се отказаха от руската ваксина. Самият президент Владимир Путин също заяви, че няма да се ваксинира с нея, докато не бъде напълно доказано, че тя е безопасна и действа.
Какво е общото между препаратите?
Общото между двете е, че те са РНК ваксини. Т.нар. РНК ваксини не са точно ваксини и не действат така, както другите ваксини. Те се различават от тях по механизма на действие. Де факто този тип ваксини могат да бъдат отнесени към препаратите от генната терапия, но производителите се стараят да не акцентират върху това. РНК ваксините са нови и опит от прилагането им върху човек никога не е имало. Следователно е необходима специална и задълбочена проверка за безопасност. Само че не е и много ясно как точно се проверяват. Специализирани изисквания към качеството и доклиничните изследвания на безопасността и имуногенността на РНК ваксините в момента не са разработени в нито една държава в света. Отдалечените ефекти на такава ваксинация са неразбираеми и загадъчни. Съществува вероятност от редки, но сериозни странични ефекти, които може да се установят само при тестването на голяма група доброволци. Потенциални рискове от РНК ваксините могат да станат автоимунни реакции (това винаги са неприятни и сериозни заболявания) и образуването на тромби. Не са изключени и странични ефекти, характерни за генната терапия. Целият свят обаче е вперил поглед във ваксините и ги очаква с надежда. Смята се, че ще спасят много човешки животи
ще спасят и икономиката
която е колапс заради коронавируса. В Щатите ваксинирането с двата продукта – на Moderna и Pfizer - ще започне преди Коледа. Здравният министър Алекс Азар изрази подобна увереност през уикенда. По думите на министъра той е провел разговори с губернатори на щати, заедно с вицепрезидента Майкъл Пенс, кои групи хора първо трябва да бъдат ваксинирани срещу COVID-19. Става дума за съвместната ваксина на американската компания Pfizer и на BioNTech от Германия, както и лекарството от Moderna, и двете с минимум 95% ефективност.
Министърът подчерта, че с очакваните до празниците първоначални количества ще е възможно да се имунизират около 20 милиона граждани от уязвими групи. Според Азар, след като FDA одобри ваксина, ACIP ще заседава в рамките на 24 часа, за да финализира плановете за разпространение. Азар каза, че ваксината ще бъде изпратена до щатите за 24 часа след одобрението. Според уебсайта Contagion, ACIP е дал приоритет на разпределението на ваксината на две фази.
Фаза 1А - ваксини за здравен персонал
Това са медицинските работници в болници, социални домове, аптеки, спешна медицина. Фаза 1В ще включва: Основни работници: хора, които работят в селското стопанство, хранителните услуги, транспорта, образованието, енергетиката, производството, информационните технологии, комуникациите, полицаи или пожарникари. Хора с тежки заболявания: тези с диабет, пневмония, сърдечни заболявания, бъбречна недостатъчност и такива с трансплантирани органи. В тази група са включени и тези, които са със затлъстяване, както и възрастни на 65 и повече години.
„Сбърканото спасение“ на AstraZeneca
Скорошната регистрация на една от най-обещаващите ваксини за защита от коронавируса - тази на фармацевтичната компания AstraZeneca, разработена съвместно с учени от Оксфордския университет, се оказа под въпрос - тя най-вероятно ще има нужда и от допълнителни клинични изследвания. Това може сериозно да забави предстоящата масова имунизация във Великобритания и в ЕС. С т.нар. оксфордска ваксина AZD1222 стана това, което вече неведнъж се е случвало в историята на световната наука: важното откритие е направено благодарение на случайност и дори - на грешка. Когато става дума обаче за медицински препарати, всяка лабораторна грешка неизбежно привлича вниманието. Особено в условията на пандемия, когато човечеството, от една страна, очаква възможността максимално скоро да се защити от вируса, от друга - внимателно следи ускореното създаване на ваксини от различни производители и конкуренцията помежду им. Накратко историята изглежда така: в понеделник, на 23 ноември, AstraZeneca и Оксфордският университет обнародват резултатите от клинични изследвания, съгласно които ефективността на тяхната ваксина е 70 процента, а в някои случаи - и 90. "Имаме ваксина за целия свят", заяви ръководителят на оксфордската изследователска група Андрю Полард. Специфичното в тази разработка е, че ще е евтина (вероятно пет долара за две дози) и ще може да се съхранява и превозва в обикновени хладилници. Именно по това тя много се различава от ваксината на компаниите BioNTech и Pfizer, за която е необходима температура от минус 70 градуса, което сериозно усложнява логистиката. В процеса на клиничните изследвания на оксфордската ваксина са били допуснати пропуски при дозирането, което веднага предизвика бурни критики на експертно ниво - не спрямо самата ваксина, а спрямо методиката за отчет на AstraZeneca и нейната информационна политика.
Основният упрек е, че компанията е обединила в един отчет две различни проучвания, като по-перспективната първа схема е била тествана само на 2700 доброволци, което е твърде малко за правенето на окончателни изводи за ефективността и сигурността на ваксината.
Конспирациите и инфодемията
Милиардерът филантроп Бил Гейтс е обект на многобройни конспиративни теории. Според някои от тях той е създал вируса, патентовал го е или се опитва да контролира хората чрез поставянето на чипове в тях. Но как се създава конспиративна теория, в която много хора започват да вярват? На 19 март в сайта Biohack.info се публикува фалшивата новина, че Бил Гейтс планира да използва ваксина срещу новия коронавирус за мониториране на хората чрез инжектиране на микрочип или шпионски софтуер. Два дни по-късно в YouTube е качен клип по темата, който бързо генерира зрителски интерес и към момента има около 2 милиона гледания. Абсурдната идея достига до Роджър Стоун – бивш съветник на Доналд Тръмп, който през април обсъжда конспиративната теория в радиопредаване. Признава, че никога няма да има доверие във ваксина, създадена от Бил Гейтс. Интервюто със Стоун е отразено от вестника New York Post, но в статията не е направен опит за разкриване на абсурдната конспиративна теория. Публикацията е споделена и коментирана почти един милион пъти в социалните мрежи. Според социолог от Харвард в историята на всяка конспиративна теория има моменти на свръхразпространение. Публикацията в New York Post е споделена с алармиращи коментари от няколко влиятелни личности с над 1 милион последователи. Темата е поляризираща, плашеща и грабваща. Не се учудвайте, че създава голям читателски интерес. Световната здравна организация определя настоящата ситуация като инфодемия. Затрупани сме с информация, но част от нея е невярна и дори опасна. Става все по-трудно да знаем на кого да се доверим.
