Лазар Радков e основателят на инициативата „Капачки за бъдеще“, която осигури 22 кувьоза в 22 болници в България, апаратура на още 14 болници, а пета детска линейка вече е на път да стане факт. Тя ще обслужва цяла Старозагорска, Ямболска, Сливенска и част от Бургаска област. Лазар стартира кампания по обучение на учениците на първа долекарска помощ, ангажирайки лекари, парамедици, спасители, хора, които имат опит в долекарската помощ. Той оказа помощ в наводнените села в Каравелово, с „Клубове за Бъдеще“ в няколко града помагат на хора в затруднено положение. Реагира светкавично и след жестокото земетресение в Турция, което отне живота на хиляди. В социалните мрежи Лазар публикува информация, с която споделя как може всеки от нас да се включи с каквото може, за да облекчи поне малко положението на пострадалите в Турция.
Преди дни Лазар лично закара няколко генератора и храна в Украйна за селата, които са източно от Купянск, Харковска област - близо до зоната на бойните действия. Това го сблъска с войната от първо лице.
В интервю за BG VOICE Лазар разказа
за видяното и преживяното в Украйна. Той се е включил в мисия, организирана от протестантските църкви в Украйна, в която е трябвало да закарат храна до няколко села заедно с още няколко човека, „Между другото, там църквите много подкрепят, особено протестантските. Видях едно много задружно общество, което много помага“, обясни доброволецът.
„На няколко локации бяхме в Украйна, оставяхме генератори в центрове за подкрепа в Западна Украйна и Централна Украйна.“ На път към последното село обаче, нещата се объркват. „Изведнъж изтрещя нещо много силно отпред, точно отпред и вляво от колата. Ударната вълна напука стъклата, част от тях бяха разбити, шрапнели са летели покрай нас.“ Това го разбират от дупките по стъклата на буса. За съжаление, единствено Лазар се оказва с бронежилетка. „Чух само шофьора Саша, украинец, най-възрастния от нас, той е пастор. Чух го само как крещи и след малко автобуса спря, тези отпред излязоха. Опитаха се да го изкарат, но вратите се отваряха само с бутон.“ Лазар разбива прозореца на автобуса, всички изскачат от него и се хвърлят в канавката край пътя. „Нямахме представа какво ни удари, нямахме представи дали ще дойде второ, нямахме представа там, където сме, дали не е минирано.“ Виждат войници, които също изглеждали объркани и нямали представа какво се случва. През това време разбират, че Саша е сериозно ранен. „От него стърчеше част от ватата на якето, през което са минали шрапнелите.“
Войниците обаче, успяват да ги упътят за най-близката болница.
По пътя Лазар премисля, че в друга ситуация би измерил дихателна и пулсова честота, сатурация и кръвно налягане, но в тази ситуация, няма как да се случи. Това, което го успокоява е, че Саша крещи. „Не е абсолютно правило, но в общия случай, щом някой крещи - не е или все още не е критичен. Щом някой крещи - първо, значи диша! Второ, значи все още има сили и кръвно налягане да крещи.“ Откарват Саша веднага, в болницата му правят няколко операции и всички вярват, че ще оцелее. „Но се е влошило състоянието му и седмица по-късно, за неше най-голямо съжаление, почина.“ Доброволецът описва Саша като герой. „Това беше човек, който постоянно помагаше на хората, ходеше по селата и вдъхваше надежда. Евакуирал е много жители от окупираните села и е оцелял много пъти. Бил е и на фронтовата линия да помага на цивилни. Десет пъти, за съжаление, единадесетият път беше последен.“ От случилото се, Лазар все още не може да се отърси. Казва, че още не може да повярва какво е преживял. „Цялото нещо ми изглеждаше много сюрреалистично. Аз все още ги осмислям нещата.“ Но е категоричен - това съвсем не означава, че няма да се върне в Украйна. „Сега, дали ще се върна скоро, нямам представа. Дали ще се върна близо до фронтовата линия да помагам, също нямам представа.“ Помощта му за украинските граждани накара много българи в социалните мрежи да го наричат
„безродник и предател“
и дори да му пожелаят смъртта. Десетки написаха гневни коментари, в които казват, че го е заслужил, че дарените капачки са отишли за подкрепа на Украйна, обвиниха го, че не е помагал на нуждаещите се в България, на наводнените села. „Бях в наводнените села, изпомпвах вода, изринах тонове кал, хиляди деца са спасени, благодарение на кувьозите и линейките от събраните капачки, помагам на възрастни в цяла България.“
Дезинформацията е брутална,
смята Лазар и коментира едно от последните обвинения срещу него - за търговия с генераторите, предназначени за Украйна. В мрежите се появи скрийншот от украинския OLX, на който се вижда, че уредите се продават. „И някой заключил, че са от дарените от България. Видели гаранционна карта от 06.11.2022 г и че някакъв генератор е закупен в Русе и веднага решили, че е бил дарен. Дори медии са препечатали тази информация и написали имената на Манол Пейков, Ангел Пилев и моето. А фактите? Фактите са за слабаците. От тях никой не се интересува.“
Доброволецът припомни, че Манол Пейков е стартирал кампанията си в края на ноември и преди декември генератори не е пращал. „С Ангел купихме нашите генератори януари месец и ги дарихме тогава.“ Нито едно от посочените лица не е купувало генератори от Русе и не са пращани подобни модели към Украйна, обясни Лазар. „Хората виждат нещо и веднага вярват в него, информацията не се проверява“ Лазар разказа, че това не е първият път, в който остава неразбран.
Прочети още
Силата му се оказва
безпределна и нищо не го спира да помага, а напротив - старае се доброто да стигне до всеки. „Сега, дали достига до всички доброто, не знам. Някои хора го усещат със сърцето си, някои са имали по-тежък живот и са по-скептични, по-негативно настроени. Не съдя никого, работя с хората, които разбират и подкрепят. С другите хора се старая да подхождам с разбиране, с добронамереност.“ Той е обнадежден, че има хора, които ще го разберат и ще последват примера му. Това, което го кара да продължава, е вътрешният му морален компас, наследен от родителите и от начина, по който се е изградил докато е живял в Германия. „Усещам вътрешно в мен кое е правилно и го правя, без значение кой какво казва и какво се случва около мен. Самото усещане, че това, което правя, е правилно, ме кара да продължавам.“ Лазар сподели, че има много идеи и успява да намери време за тях. Казва, че това са нещата, които го палят, които вижда, че са смислени. „Винаги съм помагал, идвало ми е отвътре. Харесва ми, виждам ползите, виждам добавената стойност. Просто съм такъв.“ Вероятно нуждата да помага е заложена и в името му, което от иврит означава „Божия помощ“.
