Спомням си първите 48 часа от конфликта в Украйна. Социалната мрежа Телеграм и всеки достъп до видеа показваха дълги бронирани колони, щурмови руски хеликоптери, недокрай разбрана буква „Z“, която в тебеширено бяло контрастираше на масленозеления военен цвят, залял пътните артерии към Киев, Мариупол, Одеса. Сетне се появиха и първите кадри от битки в покрайнините на столицата. Заговори се за блицкриг, който ще приключи бързо. Самият Зеленски каза, че не знае градът колко ще издържи. Към края на февруари притеснението, че вълкът е прегризал оградата и вършее безнаказано в стопанството, бе доминантно усещане. То продължава, но в едни много по-различни реалности.
Когато защитникът излезе от крепостта си
Финансовата и военна помощ от западноевропейски държави и САЩ, наложените икономически санкции, синхронизираният международен отговор, разумните тактически действия на украинското командване и смелостта на онези мъже и жени, защитаващи земята си, днес поставят едни по-различни военни действителности и за Киев, и за Москва. Теориите защо Русия не успя в началото са твърде много. Дори до степен, в която се заговори за вътрешен противовес между ястребите около Путин и специалните му служби. Фактите, чието точно статистическо измерване предстои, са, че Кремъл загуби сериозно количество военна техника, войници и време. Елементът на изненадата е вече спомен от февруари. Настъпленията по редица направления вече са отстъпления или задържане на евентуален украински пробив. А украинската столица е толкова далеч, че дипломатическите представителства на чужди държави отново отвориха врати. Русия промени стратегическите си намерения и ограничи приоритетите си до Източна Украйна. Основни фигури в украинското разузнаване са категорични, че войната ще завърши с успех за родината им към август, а руският военен потенциал е „преувеличен". Някои руски военни блогъри твърдят, че руската офанзива в Донбас е провалена. Трябва да поглеждаме реалистично към подобни крайни заключения и да избягваме подобни оценки. Но трябва и да оценим, че днес имаме два военни субекта, чиято взаимна интеракция вече не е конфигурирана единствено в сценария „атакуващ-отбраняващ се". Защото в определени части на страната Украйна настъпва, а в други - опитът за руски пробив е неуспешен.
Украинските сили, отбраняващи ключовия град Харков, успяха да изтласкат руските войски и да преминат в настъпление. Това беше вторият най-бомбардиран град в страната заедно с Мариупол и един от най-големите в Украйна изобщо. Силите на Киев съумяха да освободят няколко малки и неизвестни сателитни градчета в района, които обаче имат ключово стратегическо значение. Появи се снимка на украински войници, които са възстановили граничен знак, а посланието е, че са успели да достигнат руско-украинската граница. Официален Киев определя случващото се като „контраофанзива“ и „много добра новина, която дава възможност на армията да достигне тила на руснаците". Тепърва се очакват повече детайли около реалната ситуация там, но съветник на украинския вътрешен министър съобщава, че 127-и батальон на 227-а бригада извършва действия, „които не могат да бъдат спрени". По мнението на украинските стратези това настъпление е сериозен удар върху веригата за доставки на Русия. Война е, военната информация няма за цел единствено да информира, но и да внушава. Въпреки това промените в актуалната военна обстановка са безспорни. Киев се радва на завидна военнотехническа помощ - боеприпаси, екипировка, стрелково оръжие, противотанкови и ПВО системи, тежка бронирана техника, специализирани автомобили, артилерия, дронове, надеждна разузнавателна информация и гаранции от запад, че това ще продължи. С прецизни удари бяха ликвидирани сериозен брой руски военни от офицерския и генералски състав на федерацията. Крайцерът „Москва“ потъна при неизяснени докрай съмнителни обстоятелства, които най-вероятно са свързани с точен ракетен удар.
Островът, за който древните твърдят, че е погребан Ахил
Ако в началото на войната Змийският остров стана нарицателно за обречен украински героизъм, при който малка военна част отказа да се предаде и бе бомбардирана от потъналия „Москва“, то сега обграденото с вода парче земя е обект на сериозни руско-украински стълкновения. Тоест, Киев иска да си го върне. Островът е с размери 600 на 600 метра и е населяван с хора от едва 2007 година, но битките за него са изключително ожесточени. Преди броени дни украинските военни съобщиха, че са потопили руски десантен катер край бреговете му. Ударен и сериозно повреден е бил и руският кораб за тилово осигуряване „Всеволод Бобров“, който е бил на път към острова. В момента контролът е в ръцете на Русия, но ситуацията в района е гореща, а мотивацията и на двете страни - стратегическа. Змийският остров е на около 200 километра южно от Одеса и предлага възможност за контрол на цялото мореплаване около най-големия украински пристанищен град. Ако Русия удържи, тя ще е в състояние да блокира целия износ на стоки от пристанището, включително милионите тонове жито, които се превозват изключително трудно по суша. Още по времето на СССР островът е превърнат в съветска военна база, разполага с хеликоптерна площадка и кейове за големи военни морски съдове. Смята се, че на него са разположени складове с муниции и гориво, ракетни инсталации и установки. Неслучаен факт е, че една от първите цели на руското командване беше именно той. По тази причина и в бюлетините на британското разузнаване Змийският остров се определя като ключов стратегически обект и за двете страни от гледна точка на възможността за контрол в този район на Черноморието.
Краят на съпротивата в Мариупол
Сложността да се оцени бъдещото развитие на конфликта е свързана с липсата на категоричност в успеваемостта на двете страни. Украинските успехи не са достатъчно обективен критерий за формиране на ясна представа дали „специалната военна операция“ на Путин е напълно обречена. Освен че Русия продължава да нанася тежки артилерийски и въздушни удари в няколко направления по ключови градове, можем да твърдим със сигурност, че Мариупол е напълно овладян от войските на Кремъл. Героичната съпротива на шепа украински военни, полицаи и бойци от „Азов“ в металургичния комбинат „Азовстал“ е на път да приключи. В понеделник срещу вторник над 260 души от общо около 600 последни защитници се предадоха по предварително синхронизиран с украинското командване сценарий. Десетки от тях бяха отведени в болници, контролирани от Русия, защото са тежко ранени. Останалите - разменени срещу руски военнопленници. Президентът Зеленски обяви, че преговорите с Русия за спасяването на бойците от „Азовстал“ са „трудни и деликатни“, но Киев ще се опита да спаси всички. Украинските сили са категорични, че отчаяната съпротива на стотиците военни в Мариупол е имала своята военностратегическа стойност, защото отделните военни звена са съумели да се прегрупират успешно. В съобщение в социалната мрежа Телеграм украинското отбранително министерство признава, че ситуацията в металургичния комплекс не позволява военно решение и силово деблокиране на завода. Командването определя мисията на бойците там като успешна.
Битката за Мариупол започна от самото начало на войната. Градът бе обкръжен и подложен на тежки руски бомбардировки. Предполага се, че ударите са взели хиляди жертви сред цивилното население. След трудни и непоследователни преговори между Киев и Москва бяха създадени няколко хуманитарни коридора, които да изведат невинните от града. Битките продължиха в градски условия, докато последните защитници на града не бяха принудени да се скрият в завода „Азовстал“ заедно със стотици неуспели да се евакуират цивилни. Путин напълно отказа възможността украинските защитници да бъдат изведени от ООН. Турция се опита да посредничи и обяви, че е готова да евакуира с кораб бойците в комплекса. Изглежда обаче, че Кремъл ще се опита да контролира процеса по извеждане на украинските войници до последния човек.
Попадането на града под пълен руски контрол е много важна цел за Москва. Освен че е единствената украинска пристанищна точка на Азовско море, на овладяването на Мариупол дълго време се гледаше като на възможност за сухопътно свързване на отцепилите се проруски сепаратистки републики ДНР и ЛНР с Крим.
Сценарии за бъдещето
Майкъл Кофман от вашингтонския Център за военноморски анализи и Роб Ли от Института за външнополитически изследвания във Филаделфия твърдят, че Русия не може да продължи настъплението. Към момента логичните развития на руската военна инициатива могат да бъдат ограничени до избор измежду три възможности - ескалация, деескалация и запазване на статуквото. Загубите за руските сили са безспорни, но не бива да бъде подценяван техният капацитет за отбрана на завоюваното до момента. Украйна също търпи сериозни загуби във военен и икономически план. Москва може да поддържа дълго време икономическа блокада, макар да е изправена пред затруднения, произтичащи от санкциите и огромните разходи. Развоят на конфликта изглежда непредизвестен, макар да се смята, че Русия е в по-трудната ситуация. Две неща са напълно сигурни - войната няма нищо общо с това, което помним от края на февруари, и както тогава, така и сега, цялото човечество иска да види края й възможно най-скоро.
