Всички водещи централни банки от двете страни на Атлантика повишиха тази седмица водещите си лихви в пореден опит да овладеят инфлацията, но и с риск да приближат икономиките към рецесия, предава БТА. В отговор индексите на фондовите и стокови пазари потънаха предвид сигналите, че вдигането на ставките може да продължи дълго. Решенията допълнително ще засилят кредитния натиск за бизнеса и потребителите. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ в сряда вдигна основния си лихвен процент за седми път тази година в момент, когато инфлацията в страната показва признаци на отслабване. Водещите лихви се повишиха с 0,5% до 4,25 - 4,5%. Предишните повишения бяха с 0,75%. Очаква се инфлацията в страната да се забави до 3,1% през 2023 г. спрямо 7,1% през ноември 2022 г., когато повишаването на цените се забави за пети пореден месец. Същевременно УФР намали значително прогнозата си за растежа на икономиката за 2023 г. от 1,2% до 0,5%.

Прочети още

В четвъртък вълната се разля из Европа, започвайки извън еврозоната - Швейцарската централна банка увеличи референтната си лихва с 0,5% до 1%, което бе третото повишение за годината. Инфлацията в страната е доста над целевите равнища на регулатора - 3% на годишна основа през ноември при желана от 0 до 2%. През юни ШЦБ направи първото повишение на лихвата от 15 години, последвано от още едно през септември, след като през август инфлацията отбеляза 30-годишен максимум от 3,5 процента. Норвежката централна банка предприе по-скромна стъпка, увеличавайки водещата си лихва с 0,25% до 2,75%. Основната инфлация в Норвегия достигна 5,9% през октомври на годишна основа и се забави до 5,7% през ноември. Банката прогнозираше тя да достигне 5% през всеки от двата месеца. Банката цели основна инфлация от 2%. Тя повиши прогнозата си за догодина до 5,2%. В Англия "Банк ъв Ингланд" (Bank of England) повиши водещата си лихва от 3% до 3,5% въпреки отслабването на инфлацията миналия месец, давайки сигнал, че увеличаването на ставките може да продължи през идните месеци. През ноември показателят бе вдигнат с 0,75%. Регулаторът повишава лихвите си на всяко заседание на комитета по парична политика от края на миналата година в опит да овладее инфлацията, която през ноември бе 10,7%, малко под очакваното от експертите и под 41-годишния максимум, регистриран през октомври.

Прочети още

"Банк ъв Ингланд" прогнозира по-добро от очакваното представяне на икономиката през последните три месеца на 2022 г. и свиване на брутния вътрешен продукт с 0,1% спрямо предишната прогноза за спад с 0,3%. Европейската централна банка (ЕЦБ) също повиши основните си лихвени проценти със 50 базисни пункта (0,50 процентни пункта), за да противодейства на рекордната инфлация, макар по оповестените последни данни на Евростат инфлационният натиск леко да се е забавил през ноември - до 11,1% в ЕС и 10,1% в еврозоната. Така лихвата по операциите по рефинансиране във валутния съюз вече е 2,5%, а лихвеният процент по депозитите става 2 на сто. На 27 октомври Управителният съвет на ЕЦБ увеличи лихвите със 75 базисни пункта, а през септември - с още 75. ЕЦБ очаква да повиши значително лихвените си проценти на предстоящите заседания, тъй като инфлацията остава твърде висока и се очаква да се задържи над целевите нива за твърде дълго време. Икономиката на еврозоната може да се свие през настоящото и следващото тримесечие заради енергийната криза, високата несигурност, отслабването на световната икономическа активност и по-строгите условия на финансиране. Надеждите са рецесията да бъде сравнително краткотрайна и плитка. ЕЦБ повиши прогнозата си за инфлацията в еврозоната, предвиждайки средното ниво през 2022 г. да бъде 8,4 на сто, а догодина да спадне до 6,3%. Предходните оценки на банката сочеха, че инфлацията ще бъде 8,1 на сто т.г. и 5,5% догодина. Експертите на ЕЦБ очакват през 2024 г. и 2025 г. ръстът на потребителските цени сред страните, приели еврото, да се забави съответно до 3,4 на сто и 2,3 на сто. Според анализите на регулатора брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се увеличи с 3,4 на сто през текущата година, с 0,5 на сто догодина, и с 1,9 и 1,8 на сто през съответно 2024 г. и 2025 година. По-рано банката предвиждаше ръст на БВП на еврозоната с 3,1 на сто през 2022 г., с 0,9 на сто през 2023 г., и с 1,9 на сто през 2024 година.