За Ялда Али самото пристигане на работа е акт на предизвикателство. Като водеща на сутрешния блок „Добро утро“ на телевизия TOLO, 25 -годишната Али е сред малкия брой журналистки, които все още работят в афганистанската столица, след като талибаните завзеха властта. Останалите сега трябва да намерят невъзможен баланс: да се явят публично и в ефир, без да предизвикват гнева на техните строги войнствени управници. „Трябва да внимавам много за всяка дума, а също и за грима, който нося, как се обличам и как се държа сред мъжете“, каза тя пред NBC News в интервю в четвъртък. "Не знаем дали имаме свобода на словото ... затова трябва да внимаваме, за да не полудеят талибаните и да пострадаме."

Прочети още

Ялда е била само на стола на водещия през последните две седмици. След две десетилетия работа по закони, защитаващи свободата на изразяване, афганистанските журналисти са изправени пред несигурно бъдеще при суровия нов режим. Някои са избягали, други са били бити просто за това, че си вършат работата. Работата им е още по-опасно за жените, които трябва да се ориентират какво могат и какво не могат да правят при талибанското правителство. При предишното талибанско правителство, свалено от подкрепяните от САЩ сили през 2001 г., на жените беше забранено да посещават училище, да ходят на работа и да напускат дома си без придружители. Трябваше да носят всеобхватни бурки, не се появяваха по телевизията и гласовете им не се чуваха по радиото. Двадесет години по-късно талибаните твърдят, че са се променили. Но образователното министерство, ръководено от тях, помоли момчета от 7-12 клас да се върнат в училище в събота заедно с техните учители мъже, без да се споменава за момичета от тези класове. Новите власти в страната освен това създадоха министерство за „пропагандиране на добродетелите и предотвратяване на порока“ в сградата, в която някога се е помещавало Министерството на въпросите на жените. Когато жените протестираха по-рано този месец за равни права, силите за сигурност реагираха бурно, сочи доклад на Human Rights Watch. Видеозаписи, публикувани от NBC News, показват как протестиращи жени са бити от талибански боец ​​в Кабул.

Прочети още

След това бойците обявиха, че протестите вече са забранени, освен ако не бъдат одобрени предварително, а журналистите казаха, че са им казали, че отразяването на неодобрени протести също е незаконно. Патриша Госман, асоцииран директор на азиатския отдел на Human Rights Watch, заяви, че талибаните никога не са приемали да бъдат държани под отговорност от обществеността или медиите и това няма да се промени и сега. „Няма толерантност към несъгласието и всяко несъгласие ще бъде посрещнато брутално“, каза тя. Междувременно броят на жените журналисти, работещи в Афганистан, се е понижил. „Жените журналисти са в процес на изчезване от столицата“, предупредиха от „Репортери без граници“ на 31 август. Миналата година в Кабул са работили около 700 журналистки, според съвместно проучване на групата и Центъра за защита на афганистанските журналистки. До края на миналия месец по-малко от 100 все още официално работеха в частни радио и телевизионни станции в афганистанската столица, се казва в разследване на „Репортери без граници“. Извън Кабул картината е още по-лоша. Повечето жени журналисти са принудени да спрат да работят в провинциите, където почти всички частни медии престанаха да действат с напредването на талибанските сили, каза групата.

Прочети още

Междувременно държавните предавания показват властта на талибаните. Така че за да излезе в ефир на Али, са нужни смелост, особено предвид историята на TOLO TV с талибаните. Бойците поеха отговорност за нападение през 2016 г., насочено срещу работници от телевизията TOLO, при което загинаха седем души, обвинявайки канала за „насърчаване на неприличие, безрелигиозност, чужда култура и голота“. Али прокарва граници и по други начини. Тя все още носи грим, макар и по-малко от преди, и докато се облича по-консервативно, тя продължава да се усмихва. „При тези условия излизам пред камерата с целия този страх в сърцето си, но се усмихвам“, каза тя. "Една усмивка може да повдигне нацията за един ден."