Недялка Станчева – майката на Ивайло, не може да допусне, че детето й е мъртво. Тя и до днес вярва, че той е отвлечен
25 януари, 1993 година. Ягодина и Калинка - студентки във Варненския свободен университет ,,Черноризец Храбър" - подготвят вечерята си. В тенджерата врят спагети. Печката е пусната. В квартирата им е чисто и уютно както винаги. Двете нямат планове за вечерта. Вероятно ще хапнат, ще почетат малко за изпитите, които им предстоят. Ден като всеки друг по време на сесия. Но не съвсем... На следващата сутрин хазяйката им - собственичка на вилата, в която момичетата живеят, заварва вратата заключена отвън. Вътре все още е включена електрическата печка, а спагетите така си и стоят недокоснати. От момичетата няма никаква диря. Изчезнали са безследно. По-обстоен оглед показва, че двете вероятно са излезли набързо, защото не са се облекли особено топло.
Почти седмица по-рано по същия начин от вилата, която е обитавал, изчезва още един студент - Ивайло. Следите, които оставя след себе си, не са по-различни - включена печка и запалена лампа. И също като състудентките си е излязъл набързо. Криминалистите допускат, че и в двата случая младежите са излезли от вилите си надвечер. Къде са отишли и кое им е попречило да се върнат?
1993 година се помни като една от опасните в българската история. Навред върлуват яки и неособено умни момчета, работещи за групировки. Те бият и после питат кой си. Варна и околността й, където се намира университетът, не правят изключение. Но за разлика от останалата част на страната, плътно разпределена между ВИС, СИК, ТРОН, ,,Мултигруп" и още няколко по-малки силови групировки, морската столица на България е в ръцете единствено на ТИМ. Варненският свободен университет също е в обсега на рекетьорите, макар това да не личи особено много на пръв поглед, а и студентите да не го осъзнават. Учебното заведение е разположено в някогашната сграда на местния клон на АОНСУ - комунистическия институт за обучение на ръководни кадри. Постройката е масивна. Освен огромните зали, пръснати на няколко етажа и гледащи романтично към морето, разполага и с общежитие, което прекрасно би могло да се преустрои на хотел. Апетитите към имота са големи, с което и опитите току-що роденият университет, създаден от няколко бивши кадри на АОНСУ, да бъде закрит. Това е и причината студентите към 1993 година да не се настаняват в общежитието на университета, а да си търсят подслон в близки хотели или във вилите, пръснати в цялата околност, част от местността ,,Журналист" (името идва от едноименната почивна станция на СБЖ, построена на морския бряг, точно на границата между курортите Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци) . По това време тя е все още запазена от презастрояване и прилича повече на романтично планинско селце.
Ивайло Стилиянов Станчев, Ягодинка Дафинова Тодорова и Калинка Андреева Радева са първокурсници. Изчезването им потриса за дълго обществеността във Варна. Вестниците започват да разказват мрачни истории. Къдрят се ужасии, преплетени с объркани версии, идващи от полицията и следствието. Родителите на студентите призовават, молят, плачат, дават интервюта. Гадателки и екстрасенси започват да градят имидж на божествени прорицатели.
Полицията се спира на шест основни версии. Петте от тях са зловещи. Първата е с Калинка, Ивайло и Ягодинка да е станал нещастен случай. Да са се удавили, примерно, в морето. Макар и рядко, морето невинаги изхвърля своите жертви. Полицаите обаче са убедени, че дори да е нещастен случай, и след 100 години някаква следа все ще е останала. И ще се намери. Втората е тримата студенти да са внезапно прегазени от транзитно преминаващо през България транспортно средство, а телата им да са заровени от паникьосания шофьор в гори тилилейски край някой ГКПП. В третия предполагаем вариант Ивайло, Ягодинка и Калинка са обект на престъпление от страна на някоя престъпна групировка. Нищо чудно отделни тъмни типове да са ги ликвидирали заради някакво банално спречкване и да са ги покрили завинаги от белия свят с някой бетонен блок. А може би и в бетона.
Четвърто. Най-любопитното. Никак не е изключено в един прекрасен ден човек, наш съгражданин, добре запознат със загадъчната история и всичко, казано и написано по случая, да не издържи, да си отвори устата и да пропее печалната песен от игла до конец. На пето място в работните версии е надеждата, че при разплитане на някое старо, сложно и добре замаскирано престъпление може да се появи неочакван свидетел, който да се окаже добре ръждясалият, но все още валиден ключ към мистерията. И последната хипотеза, която поне тогава изглежда най-щастлива за родителите - тримата да са поели зад граница, където да си търсят хляба по примера на стотиците хиляди българи от 10 ноември насам. Версията обаче не издържа в случая както пред полицаите, така и пред родителите, ако се съди по прекрасните взаимоотношения между родителите и техните деца. Ако бяха живи в някоя пуста чужбина, поне щяха да дадат някакъв знак. Картичка. Среднощен телефонен звън. Пожълтяло по световните пощи писъмце със снимка. Ивайло Станчев е дете на високоинтелигентни родители. През 1993 година бащата е компютърен инженер, специалист от висок ранг. Майката е с висше икономическо образование, главен счетоводител. Полицаите не предполагат семейни конфликти, в резултат на които Ивайло да хване гората. На 15 януари, когато изчезва, момчето е било обуто с кубинки и облечено в кафяво кожено яке. Нормални за възрастта и мразовитото време одежди. Той е висок, слаб, строен, с права кестенява коса, има красиво гладко и мургаво лице и кафяви очи. По данни на майката, а и на всички запознати с картините му, Ивайло е много способен художник, склонен към абстрактното възприемане на света, момче с богато въображение, висока култура и нестандартно мислене.
Родената в град Плевен Ягодинка е 20-годишна. Съвсем наскоро е записана в I курс на административния факултет на ВСУ, където междупрочем учат и другите двама. Състуденти я описват като хубава, средна на ръст, слаба, с бяло и гладко лице, с чуплива кестенява коса. Израснала е в добро семейство на работници със слаби финансови възможности. Във фаталния ден е облечена с черно яке, черен панталон и зимни дамски боти. 20-годишната, родена в село Опанец, Плевенска област, Калинка е първа дружка от детските години на Ягодинка. Двете от деца са израснали заедно, заедно учат в Икономическия техникум в град Червен бряг, заедно се отправят да кандидатстват в университета. Калинка е също хубавица. Косата й е невероятно буйна, кестенява, накъдрена, лицето й е гладко и леко матово. Самата тя е изваяна, средна на ръст, слаба. Баща й е заможен земеделец.
Огледът на трите вили е извършен от полицая Валентин Русев. Странна случайност е, че няколко години по-късно самият той загива при разкриването на наркопрестъпление - намирал се е в ресторант ,,Ловно-рибарски спомени" във Варна, който е взривен. Когато стаята на двете студентки е отворена, всички са впечатлени от необикновената чистота. Помещението е в идеален ред, усърдно пометено, прибрано и наредено. В ъгъла още гори електрическа печка ,,Лъч", а в една от тенджерите на готварската печка полицаите намират споменатите вече спагети. Именно фактът със запалената печка, изрядната стая и вкусно приготвената вечеря навява униформените на мисълта, че Калинка и Ягодинка са излезли инцидентно и съвсем за кратко. Предполага се, че ги е посетил мъж, на когото младите момичета особено са държали и трепетно са очаквали. Иначе не биха си изоставили уютния дом за глътка бистър януарски, но много студен въздух в лозята, покрай които се намира вилата им. Самата местност е претърсена сантиметър по сантиметър. Повече от 5-6 пъти живи вериги от над 100 полицаи, движещи се на метър един от друг, тръгват от вилата в четирите посоки на света по предварително изготвен план. Три пъти същата акция се провежда в колосални мащаби. Обходени са шумите в горите наоколо. Дори древните пещери на Аладжа манастир, проверени са всички водохващащи съоръжения, както и противосвлачищните резервоари за събиране на подпочвените води. Ръководителят на разследването полковник Петраки Симов впрегва личните си познанства и солидните си връзки по всички възможни етажи на властта, за да осигури на два пъти хеликоптер за оглед от въздуха на целия район и бреговата ивица от Албена до центъра на Варна и обратно. Професионални водолази и техни състрадателни колеги любители, разбрали за мащабното издирване, слагат аквалангите и тършуват из основи всички възможни и известни подводни пещери от нос Калиакра до нос Емине. Телеграми за издирване са пратени в Румъния, Турция, Гърция. Проверявани са възможностите тримата студенти да са отвлечени от различни секти в България, Украйна и други държави. Бащата на Калинка организира паралелно собствено разследване на случая. От тримата обаче няма никаква следа. Дори парче дреха от тези, с които са били облечени, не е намерено. Вече 21 години загадката си остава неразплетена. Дори родителите на тримата почти са се примирили, че съдбата ги е наказала никога да не узнаят истината за своите деца. Дори и често да си припомнят, че докато ги има на белия свят, мъртви надежди няма.
