blogspot.com
Бедни земи, малобройно население... Изглежда, че в пустинята Сахара винаги е било така. През 1932 година младият френски офицер Бренан пристига при платото Тасили-н-Ажер в Алжир, близо до Фезан, за да отбие скучната колониална служба. Бренан се оказал човек любознателен, енергичен и нелош рисувач. Той обиколил в търсене на фрески много райони на платото и изпращал рисунките си на най-големия познавач на първобитната живопис А. Брьой. Рисунките били толкова интересни, че Брьой започнал да действа за разрешение да изпрати там, в самото сърце на Сахара, специална експедиция. Обаче започнала войната, разговорите за експедицията от само себе си се прекратили и едва десет години след свършването на войната в Сахара се отправила група, начело на която стоял пътешественикът и историк Анри Лот. Той отишъл в Сахара за дълго, като имал намерение да прекопира колкото се може повече фрески и да направи това по възможност точно - не рисунки с произволен размер, а точни
цветни копия. Тасили на езика на туарегите означава "плато на реките". Истината е, че там няма и помен от реки. Анри Лот пише: "Структурата на масива - дълъг 800 километра, широк 50-60 километра - е твърде различна за една или друга от частите му. Неговият южен край се спуска отвесно към подножието на Хогар, господствайки на 500-600 метра над него. Масата от пясъчник, която го образува, се снишава от юг към север и определя тази главна посока за всички долини.
Многобройни каньони са били издълбани от водите
и тяхната дълбочина е по-голяма, когато се отдалечават от хребетите. Но работата, извършвана от водата, не е завършила с това. Тя е атакувала целия масив и нейните струи буквално са насекли неговата повърхност, прерязали са го по най-чудноват начин и са го пробили, превръщайки на места огромни блокове в дантели. Ние се движехме посред този недействителен декор и нашият тежък конвой минаваше покрай високи колони, които напомняха за развалини от средновековни постройки, покрай кули, островърхи черковни кубета, сводове на катедрали, причудливи хералдични знаци, представляващи алегорични животни, покрай архитектурни творения с най-странни форми... Особеностите на терена, многобройните малки пещери подсказваха за съществуването на нещо като площад, около който са били разположени жилищата, и не бе трудно да се предположи, че примитивното население е използвало тъй подходящите условия." Година и половина без прекъсване, почти без почивни дни, много пъти рискувайки живота си, боледувайки, гладувайки, Лот и другарите му пълзели, подобно на мухи, по покривите и стените на пещерите и на скалните вдлъбнатини, налагайки на фреските грамадни листове хартия, копирайки върху тях очертанията на фигурите и оцветявайки ги след това, за да се постигне точното съответствие. Те правели това, защото били поразени и омагьосани от таланта на древните художници, защото смятали за неотменим дълг да споделят възхищението си с човечеството и едва ли някои от тях са били обезпокоявани от мислите за слава. Лот не е страдал от недостиг на доброволци и в експедицията работели предимно младежи. Днес хилядите фрески на Тасили, прекопирани от експедицията на Лот и заели почетно място в Музея на човека в Париж, и хилядите други копия и снимки, направени от учени, отишли там по следите на Лот, дават възможност не само да се оцени равнището и размахът на направеното от древните обитатели на центъра на Сахара, но и да се научи немалко за историята на тази
пустиня, оказала се съвсем различна
от това, което се е предполагало.
Най-ранните от фреските на Тасили са създадени поне преди седем хиляди години. На тях са изобразени отначало схематично, а след това с все по-голяма точност и изразителност ловци (кръглоглави) и животни - слонове, муфлони, антилопи, носорози. Заедно с изследванията на геолозите тези фрески позволили да се направи неочакван извод: през онова време Сахара била многоводна и зелена! Художниците като че ли се откъсват от действителността и създават образи на богове или на някакви фантастични
същества, достигащи колосални размери. Като призраци се издигат на височина пет метра фигурите на "марсианските богове", дали изобилна храна на привържениците на извънземни пришълци, от стените на пещерата се озърта четириметров лъв, понякога се срещат хибриди - антилопа с туловището на слон, щраус с лъвска муцуна...
Една от фреските Лот нарекъл "Бялата дама" - леко тичаща чернокожа жена със странна шапка на главата. Художниците от Сахара отлично умеели да използват естествените бои - бяла глина, охра и разноцветни шисти, чието излизане на повърхността не е рядко в Тасили. Те смесвали охра с растително лепило или с мляко и рисували фрески по стените на скалните вдлъбнатини и пещерите, често пъти високо на покрива или на няколко метра над земята, като избирали умело най-изгодната точка за обзор, без да се грижат за удобствата на бъдещите копировачи. С течение на времето се променят вкусовете на художниците, палитрата става все по-богата. Скотовъдният период, който обхващал хиляда и петстотин години и завършил преди около хиляда години преди новата ера, означавал не само смяна на стила и цветовете на фреските, но и съвпадал с изменението на климата на Сахара. Пустинята приближила селищата на жителите на Тасили, пресъхвали могъщите реки Тафсасет и Соро, носещи водите си в Палеочад, по-маловодни станали изворите в планините. В изсъхналите корита на реките и езерата, останали на мястото на реките, още се въдели хипопотами,
в саваната се срещали жирафи и слоновe
но условията за земеделие се влошили. На фреските от този период често се срещат стада бикове и антилопи, които художниците се научили да изобразяват с удивителна сила и лаконизъм. На една от фреските Лот преброил шестдесет и пет глави добитък. Сред дивите животни освен известните по-рано са изобразени газели, антилопи, магарета, а на една от фреските може да се видят хора в пирога, които преследват три хипопотама. Много фрески изобразяват жителите на Сахара: жени пред огнище, играещи деца, мъже, сечащи дърва, съвет на старейшините, събрали се в кръг, съпружески двойки, жени, работещи на полето...
Масовите сцени са пълни с малки изразителни подвижни фигури, отделни изображения на стрелци с лъкове, разговарящи жени са изрисувани в човешки ръст. Край стените, по които били нарисувани фреските, Лот често намирал воденични камъни, дикани, чирепи от съдове, кухненски остатъци, остриета на стрели, малки наковални и останки от украшения. На късните фрески се появяват коне, колесници, после камили, а след това... след това хората си отишли оттук, защото не могли да живеят повече в изсушената пустиня, отишли или на юг, или на север към Средиземно море.
Животът замрял. Само редките шатри на туарегите може да се намерят в тази пустиня. Но номадите не помнят кой и защо е създал тези картинни галерии и не познават животните и хората, изобразени там, хора различни - и с негроидни черти на лицето, и приличащи на египтяни или на либийци (става дума за представители на народи, живели на запад от древен Египет - б.р.). Най-голямата в света картинна галерия, проточила се на стотици километри, е спомен за тукашното развитие на човешката цивилизация, сгрята от слънцето и напоена от реките, създавана от неизвестни ни народи, влели се по-късно в други култури. Фреските разказват подробно за възможностите на сахарската цивилизация, за това, че тя е заемала западния рог на "плодородния полумесец" и че се е развивала също като културите на Египет, Инд и Хуанхъ, но експериментът завършил с неуспех: природата се оказала по-силна от хората и им отнела плодовете на труда. Един свят, който бил убит от пустинята.
