Премиерът на Косово обвини за насилието в северната част на страната "фашистки тълпи", контролирани от правителството на съседна Сърбия и заяви, че е отхвърлил искането на САЩ за преместване на наскоро назначените кметове от официалните им офиси в конфликтните зони. Действията на Албин Курти обаче срещнаха критика от западните страни.
Повече от 30 войници от мироопазващите сили на НАТО бяха ранени при сблъсъците в понеделник, което накара алианса да обяви, че ще изпрати още 700 войници в страната. Президентът на Сърбия Александър Вучич постави армията на страната си в най-висока степен на бойна готовност.
Мироопазващата мисия на НАТО, КФОР, заяви, че италианските и унгарските миротворци са били подложени на "непровокирани нападения и са получили травматични рани със счупвания и изгаряния вследствие на експлозия на запалителни устройства".
"Вчерашният ден беше много тежък, имахме голям късмет, че нямаше човешки жертви", заяви косовският министър-председател Албин Курти по телефона от Прищина за в. "Guardian". Той каза, че "няколко" миротворци на НАТО все още са в болница.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони нарече нападенията "неприемливи и безотговорни".
Насилието започна след като кметове от етническата албанска общност встъпиха в длъжност в районите със сръбско мнозинство в Северно Косово след избори през април, които сърбите бойкотираха. Курти обвини Белград, че е организирал бойкота, който доведе до изключително ниска избирателна активност.
Сръбското мнозинство в района никога не е приемало декларацията за независимост на Косово от Сърбия от 2008 г. и смята Белград за своя столица повече от две десетилетия след въстанието на косовските албанци срещу репресивното сръбско управление.
Етническите албанци съставляват повече от 90% от населението на Косово, но сърбите в северната част отдавна настояват за прилагане на споразумението, постигнато с посредничеството на ЕС през 2013 г., за създаване на асоциация от автономни общини в тяхната област.
Насилието беше широко осъдено, но западните съюзници на Косово също остро разкритикуваха правителството в Прищина за решението да назначи кметовете.
В петък държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи необичайно остър и категоричен упрек към съюзника на САЩ, като заяви, че решението за използване на сила за достъп до общинските сгради в северната част на страната е било взето "против съветите" на САЩ и европейските партньори и е "рязко и ненужно ескалирало напрежението".
Курти изрази недоволството си от изявлението, като го нарече "умиротворяване" на Вучич.
"Смятам, че то е не само несправедливо, неправилно и обидно, но в същото време и много наивно", каза Курти, говорейки с "Guardian" по телефона от Прищина. "Може би някой ден секретарят Блинкен ще обясни това по-подробно, но определено това не беше полезно."
Оттогава насам Курти заяви, че е разговарял с Габриел Ескобар, специалният пратеник на САЩ за Балканите. Той каза, че Ескобар е поискал от косовските власти да преместят кметовете в други помещения или да ги накарат да работят от домовете си - искане, което той е отхвърлил.
"Не можем да имаме кметове от дистанция, ние сме демократична република", каза Курти. "Една демократична република не може да се предаде на фашистка милиция."
В знак на това, че последните събития са влошили отношенията между Вашингтон и Прищина, посланикът на САЩ в Косово Джеф Ховениър заяви пред "Financial Times" ,че САЩ ще отменят съвместните военни учения с Косово и ще преустановят дипломатическите срещи.
"Бих се изненадал, ако в тази ситуация косовски официални лица посетят САЩ", каза Ховениър.
Курти настоя, че новите кметове ще продължат да работят от общинските офиси.
"Това са административни, технически кметове, които са необходими за безпроблемното функциониране на общините... Признавам, че политическата легитимност на тези кметове е ниска, но легитимността на другите е нулева", каза той.
Косово е силно подкрепяно от Запада, но непризнаването му от Русия, Китай и дори от пет от 27-те държави от ЕС означава, че то не е в състояние да заеме място в ООН или в повечето други международни организации.
Подписаното по-рано тази година с посредничеството на ЕС споразумение предвиждаше Косово да предостави права на сръбските общини в северната част на страната, а Белград да се съгласи с присъединяването на Косово към международните институции, но неотдавнашното насилие показва, че все още има дълъг път до изпълнението на споразумението.
Във вторник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на пресконференция в Осло, че алиансът ще изпрати допълнителни войски в Косово.
"Решихме да разположим още 700 военнослужещи от оперативния резерв за Западните Балкани и да поставим допълнителен батальон от резервните сили в състояние на повишена готовност, за да могат те също да бъдат разположени при необходимост", каза той.
