Снимки на препълнени колички храна и неизменната тоалетна хартия в тях обикалят социалните мрежи по света на фона на разпространяващия се коронавирус. И в САЩ, и в България, и в Австралия, Германия, Италия... щандовете за един от най-ценните артикули се оказаха празни. Каква е причината тя да изчезва? Не се яде, не се пие, с нея не можеш да заредиш колата си. А и заема място... Американското издание Vice направи експеримент и пита случайни хора в супера защо купуват тоалетна хартия. Лили, 65 г.: Купувам, защо всички купуват. Важна е за хигиената. Не е хубаво човек да си рискува живота. Vice: Нали знаете, че вирусът не е стомашен? Лили, 65 г.: Знам, че всички познати купуват тоалетна хартия. До един. И всички казват, че се тревожат за ситуацията. Vice: Защо купувате тоалетна хартия? Хайден, 30 г.: Защото се страхувам, че ще се изкупи и когато ми трябва, няма да я има. Купувам и за моите роднини. Vice: Но защо точно тоалетна хартия, а не нещо друго? Хайден, 30 г.: Поне засега не изглежда да има дефицит на храна, по някаква причина всички купуват тоалетна хартия.

Ако ти потрябва, трябва да имаш

Това си е луксозна стока, човече. Vice: А какво те накара да купуваш тоалетна хартия. Има ли някаква конкретна причина? Хайден, 30 г.: Тоалетната хартия е навсякъде - в новините, в социалните медии, Facebook, Twitter, Instagram.

Ето и какво мислят експертите?

Доктор Димитриос Циврикос е експерт по поведенческа социология в University College London. Пред Sky той обяснява разликата между паника при бедствия и обща паника, като тоалетната хартия е символ на общата. „Паниката при бедствия обикновено е за нещо, за което имате повече информация, като например природно бедствие“, каза той. „Знаете, че то ще се случи и обикновено знаете, че ще продължи няколко дни и можете да се подготвите, като бъдете повече или по-малко рационални в това, което купувате.“ По въпросите на общественото здраве, казва той, ние нямаме представа за времето или интензивността им. „Ежедневно получаваме съобщения, четем новини и влизаме в режим на паника, в който купуваме повече, отколкото е необходимо. Защото това е единственият ни инструмент за контрол.“ Димитриос Циврикос смята също, че тъй като тоалетната хартия има по-дълъг срок на годност от много хранителни стоки и е на видно място по пътеките в супермаркетите и е с големи размери, в условията на криза ние психологически сме привлечени да я закупим. Той казва: „Колкото по-големи са нещата, толкова по-важни смятаме, че са“. „Ако имахме международен знак за паника, това би бил предупредителен знак с ролка тоалетна хартия в средата.“ Катарина Витгенс, психолог по индивидуалното и груповото поведение, смята, че мозъците ни са програмирани да внимават за заплаха и да търсят безопасност. Този режим се засилва, когато опасността е „нова и е извън нашия контрол“. Витгенс каза, цитирана от „Булевард България“, че хората надценяват рисковете от смърт от коронавирус. „Много хора умират при автомобилни катастрофи или битови произшествия, но сутрин, преди да тръгнем за работа, не изпадаме в паника“. „Трудно е да убедим мозъка си с факти, затова статистиката често не работи.“ По нейна оценка тези своеобразни „паник атаки“ обикновено намаляват след месец, когато хората имат време да мислят по-рационално. Когато застанат пред празните рафтове, обяснява психоложката, хората се опасяват, че стоките ще свършат и започват да купуват много повече, отколкото им е необходимо. В един момент това става „опасно“, тъй като някои стоки като сапун, лекарства и дезинфектанти стават недостъпни за онези, които са в непосредствена нужда. Тоалетната хартия е обемна стока и когато нейните стелажи в суперите са празни, в сравнение със стелажите на други по-малки предмети, това води до засилване на манията над стоката.

Хората правят връзка между хигиена

ходене до тоалетна и зарази, въпреки че това няма връзка с covid-19. Идеята, че може да няма тоалетна хартия, ги кара да се чувстват заплашени. „Това е нелепо“, казва Ема Кели за „паническото купуване“. „Наистина е интересно да видите как хората трупат неща като тоалетна хартия… неща, които няма да ги изведат от точка А до точка Б в ситуация на живот или смърт - храната е това, от което биха имали нужда“, каза тя. „Ето защо е ясно, че хората всъщност не са толкова загрижени за самия вирус, а повече за това да се придържат към тези удобства на цивилизования свят като например използването на тоалетната.“ Макар да е разбираемо, че хората се чувстват загрижени за хигиената по време на самоизолация, количествата, които те натрупват, са нерационални. „Вие не реагирате на вируса, реагирате на страха от това, което ще се случи, ако всички хора изпаднат в паника и това създава паническото купуване, което подхранва целия цикъл“, каза тя и добавя: „И това е проблем “.