Започва надпреварата за построяване на първата в света сграда, висока една миля (1.6 км).
Тя ще бъде почти два пъти по-висока от „Бурж Халифа“ и четири пъти по-висока от „Емпайър Стейт Билдинг“, пише Daily Mail.
В откъс от „Градове в небето: стремежът да се построят най-високите небостъргачи в света“ Джейсън М. Бар разглежда променящите се силуети на градовете по света...
Градове в небето – Futureopolis
През 1956 г. Франк Лойд Райт представя проект за небостъргач с височина 1.61 км, наречен „Илинойс“. Той му включва визуализация с височина 8 метра и ширина близо 2 метра. Небостъргачът е трябвало да бъде построен в Чикаго и да има 528 етажа, с 1.14 км² офис площи за 130,000 души.
Паркингът му трябвало да бъде с 15,000 паркоместа, а до него да се достига по една от четири заобикалящи магистрали.
Две площадки за кацане на хеликоптери трябвало да поберат по петдесет хеликоптера. Проектът предвиждал сградата да се обслужва от седемдесет и шест пететажни асансьора – т.е. пет асансьора, подредени един върху друг.
Десет подобни сгради в Манхатън биха осигурили необходимите офис площи, а останалата част от острова би могла да бъде остане зелена територия.
Ако ще концентрираме човечеството в небостъргачи – казва Райт, – нека не строим високи заграждения, кутии или клетки за птици. Ако ще строим високо, нека строим високо – високо и красиво.
Така, на осемдесет и девет годишна възраст той създава своя проект за сграда с височина от една миля. Това било само концепция – въображаема архитектурна фигура. Тя никога не е била предназначена за построяване, тъй като възможността за изграждането и експлоатацията й е била почти невъзможна.
Тъй като става дума за прототип, Райт можел да си позволи да бъде неточен в описанието на начина, по който ще бъде построена сградата, и на технологиите, които ще съдържа.
Но в съзнанието му „целият проект създавал впечатление за голямо дърво, чиито етажи ще се разклоняват като клони, а страните ще висят като листа“.
Натоварването от гравитацията и вятъра е трябвало да бъде неутрализирано от дебело стоманобетонно централно ядро, подобно на ствол. Фундаментът е трябвало да прилича на коренище – бетонна обърната пирамида, която се вдълбава дълбоко в земята.
Етажите щели да бъдат конзолно изнесени навън от ядрото. Фасадата трябвало да се държи от окачени въжета.
Вместо с кабели, асансьорите трябвало да се движат с помощта на зъбци, които ще се зацепват в съседните релси със скорост един километър в минута.
Визуализациите на Райт поставят началото на търсенето на свещения граал на небостъргачите – височината от една миля.
Построяването на такъв небостъргач е гореща амбиция на много хора по света, особено в Азия.
Който и да го построи, ще стане собственик на нещо, което някога е било само американски феномен.
Ще бъде ли построена някога такава структура?
От 1900 г. насам височината на най-високата сграда, завършвана всяка година, нараства средно с 1.2% годишно, а от 1980 г. насам, когато азиатските страни започват да се конкурират, темпът на нарастване се увеличава до 1.8%.
Височината на най-високите сгради вероятно ще се удвои след четиридесет до шестдесет години. В началото на 1900 г. високите сгради обикновено са били около 100 м.
През 60-те години на миналия век тази стойност е двойно по-голяма, а през 2015 г. 457 м не са рядкост.
Всяко поколение на „подем в растежа“ дава началото на следващото.
Световните рекордьори растат с темп, подобен на този на най-високия, завършван всяка година.
Макар че не всички рекордьори се стремят да съборят конкуренцията, често се наблюдават големи скокове. Например „Бурж Халифа“ е с 320 м по-висока от „Тайпе 101“.
След това „обикновените“ супервисоки сгради „запълват“ празнините. След като „Бурж Халифа“ победи „Тайпе 101“, се появиха редица други кули, които бяха между двете, като Шанхайската кула и Финансовия център „Пинг Ан“.
Понастоящем „Тайпе 101“ е на десето място по височина в света и позицията му ще продължи да пада.
Има вероятност в рамките на следващите две десетилетия да станем свидетели на завършването на поне две еднокилометрови кули по света.
Инженерното познание за създаването на толкова висока сграда и нейното издигане е налице. Истинските проблеми са свързани с икономиката и технологиите, които да отговорят на новите проблеми, обясняват експертите.
При сегашните структурни проекти сградата ще трябва да има няколко милиона квадратни метра, за да генерира приходи, които да я направят работеща. Кула с височина една миля, съгласно днешните модели за строителство, би разполагала с 12 милиона квадратни метра площ.
На следващо място са разходите за строителство. Макар че на квадратен метър то може да се извърши по-евтино от всякога, цената все още остава много скъпа.
Освен това дори при най-добрите обстоятелства сградата може да бъде проектирана, одобрена и построена за едно десетилетие.
Остават и други пречки. Един от най-големите проблеми е промяната на въздушното налягане.
Въздействието е еквивалентно на това човек да влезе в сграда на първия етаж в Ню Йорк и да излезе две минути по-късно на горния в Денвър, вероятно по няколко пъти на ден.
Как може да се предпазим от височинна болест?
Райт просто обявява, че сградата му ще бъде под налягане. Но в близко бъдеще инженерите ще имат задачата да решат този проблем наистина.
А дали е възможно да живеем в свят, населен с високи над километър кули – град, какъвто можем да видим във фантастичните филми?
На теория, ако строителните технологии, правилата за зониране и планиране, както и транспортните технологии (например летящи автомобили и свръхбързи асансьори) станат такива, че строителството на километрични сгради да бъде евтино и практично, тогава може да се окаже, че някои градове ще построят много такива сгради.
Това означава, че една кула може да побере тридесет хиляди души. Град с население от 9 милиона души (приблизително колкото Ню Йорк, Лондон или Хонконг) може да се помещава в 300 сгради. Ако всяка от тях има база от 1.83 акра, цялото население на този бъдещ град ще се нуждае само от 223 хектара, което е по-малко от площта на Централния парк в Ню Йорк или на Лондонското сити.
