сн. ,,Крисчън сайънс монитор”
Президентът Барак Обама тези дни е между чука и наковалнята. От една страна, изправен пред традиционните очаквания на света, че когато нейде избухне пожар, Америка трябва да се намесва. В този рубеж е и привързаността на US дипломацията към принципи, които не би трябвало да се нарушават. Забраната за употреба на химическо оръжие е един от тях. В такъв момент отстъплението на САЩ би могло да се приеме и като слабост. Но от друга - са две силни лобита: израелското и това на военнопромишления комплекс. Второто винаги е било ,,за" война, независимо каква и къде, защото само при ефективни бойни действия може да се тества новото въоръжение, което ежегодно слиза от конвейерите на военните заводи. Що се отнася до еврейското лоби, много политолози смятат, че Израел не иска сваляне на сирийския президент Башар Асад от власт. Те изтъкват факта, че макар и антиеврейски настроен, той е все пак привърженик на светската политика, а и предсказуем. Но те не са съвсем прави, защото за Израел големият проблем от доста години вече се нарича Иран. Ортодоксалното ислямско управление на бивша Персия нарича Израел ,,ракова клетка" в сърцето на Близкия изток и си е поставило за цел да изтрие тази държава от политическата карта на света.
Управляващите в Тел Авив са наясно, че могат да се справят с Иран само ако преди това са омаломощили всички негови съюзници в региона. А те не са никак много - Сирия, ,,Хизбула" в Ливан и ,,Хамас" в Палестина. Каквато и гражданска война да се води в Сирия, докато на власт там е сегашният президент, атака срещу Иран би била доста рискована. Башар Асад разполага с отлично въоръжение и продължава да получава ново от Русия, което във всеки удобен момент би могло да се прехвърли в Иран и да бъде употребено, при това доста ефективно, срещу евентуален нападател. Затова твърденията, че Израел подкрепя, макар и пасивно, г-н Асад, не почиват на особена логика.
Та в момент, когато американският президент трябваше да избира между очакванията на света за наказание на Сирия и лобитата, настояващи за пълномащабна война, съобразявайки се и с предизборните си обещания за пацифистка политика, той предпочете Соломоновото решение. Война ще има, но няма да е истинска; бомби ще се изстрелват, но в ограничен размер; атаката предстои, но решение за нея нека дадат депутатите. Така Барак Обама няма да запише името си в историята като поредния US президент, започнал рискована война далеч от американските граници, защото евентуалният й старт ще бъде даден от Конгреса.
Кое обаче наклони везните на г-н Обама към такова, изглеждащо на пръв поглед мекушаво и отстъпчиво решение? Разбира се, до голяма степен причина за това бе отпадането една по една на държавите, на които САЩ могат да разчитат при една война. Най-големият удар дойде всъщност от стария и най-надежден съюзник Великобритания. Но не това е бил основният мотив на президента. Едва ли някой си прави илюзията, че ако сегашният управляващ на Сирия бъде пометен, там ще се настанят свободата и демокрацията. Достатъчно е да се изгледат няколко репортажа от областите, управлявани от опозицията и нейната т.нар. Свободна сирийска армия, за да стане ясно що за порядки я чакат бедната арабска държава, ако противниците на Башар Асад победят. Там, където бойците властват, училищата са затворени, жените са забулени като пингвини и набутани по къщите, без право да излизат сами, мъжете ходят задължително небръснати, а децата четат денонощно Корана - единствения им разрешен учебник. На Америка не й трябва нова държава, управлявана от подобия на талибани, която да развъжда тероризъм и джихад. Америка знае, че колкото и далече да е такава държава, отровните й пипала в един момент винаги се разпростират и отвъд океана. Башар Асад не е нищо по-малко от завършен диктатор, но при неговото управление Сирия не заплашва САЩ и не подкрепя крайния ислям.
За съжаление друга опозиция освен тази на брадатите воини на Аллах в Сирия не се забелязва. Те сега са се снишили, не правят гръмки антиамерикански изявления. Чакат друг да им сервира наготово властта в Дамаск. Но е предсказуемо какви ще са следващите им стъпки, след като Америка им помогне да се домогнат до управлението. САЩ вече имат лош опит с Афганистан и муджахидините, чийто зенит настъпи след оръжията Made in USA, изпращани в огромни количества от Вашингтон, за да се бият срещу съветските войски.
Ето затова Барак Обама тези дни изглежда, но само на пръв поглед, нерешителен и мекушав. Каквото и решение да вземе Конгресът, най-вероятно в полза на военни действия, отсега може да се предвиди, че то няма да доведе до събарянето на поредния диктатор в Близкия изток. Не и докато там не се появи достатъчно надеждна опозиция, чиито лидери да са чели и други книжки освен Корана.
