Нашето земно пътуване е стръмно и трудно катерене, което изисква понякога помощта на вярата в чудото и изцелението. Ревниво съхранявана и отстоявана през вековете, Христовата вяра за българина продължава да бъде извор на светлина и упование в дни на радост или дълбока скръб. Тя е тази, която го е вдигала да продължи напред и да премине и през най-тежките изпитания. За чудесата на Преподобна Стойна и храма в китното планинско село Златолист се говори отдавна. Хора от всички краища на страната идват при нея в търсене на лечение и небесна благословия. Нощуват в черквата и често оздравяват от иначе нелечими болести. Вярата в доброто все още живее дълбоко в нас, надеждата за щастие и избавление от болките и болестите ни води към такива места, за да се помолим и докоснем до необяснимото и чудото на изцелението. Преподобна Стойна Преподобна Стойна била истинска лечителка. Тя е родена на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, днешна Гърция. 7-годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Тогава се появяват ясновидските й и лечителски способности. След Междусъюзническата война Стойна и семейството й се преселват в България. На път за Петрич тя решава да остане в с. Златолист, и по-точно в храма „Св. Георги“. Там живее и лекува до 22 февруари 1993 г. в пост и молитва. Храмът в Златолист, който се намира

недалеч от енергийната местност Рупите

построен още по тракийско време, и до днес е запазил автентичния си облик. Чудото тук витае навсякъде, макар че в селото са останали да живеят шепа хора.

Храмът „Свети Георги“

„Златолист е свято място. Черквата помага много на семейства, които нямат деца, а дълги години са ги чакали. Идват, преспиват в черквата и след това се сдобиват с чедо“, тихо и с почит към светицата ни разказа 87-годишният дядо Стоимен, който продава мед, вино и ракия на паркинга пред манастирските порти и сам е свидетел на чудесата в храма и на многото изцелени от Стойна миряни. „Преподобна Стойна е лекувала с молитви пред различните икони в черквата. Оставяла ги е да спят в храма. На плочата долу са се молили.

 Да знаете, най-важна е вярата

без нея никакво чудо не може да се случи“, ниже приказката си дядо Стоимен. - „Светицата е излекувала дори болно от туберкулоза момиче от Самоков. То е имало нещо като гипсови петна по лицето, било лекувано дори в болница в Швейцария - никой не успял да й помогне. Дядо й разбрал за Преподобна Стойна и я довел при нея. Тя му поискала само една тенекия рициново масло, 1 тенекия пчелен мед от липа, 1 шише мляко от крава, дето лежи в обор с овцете. Поискала и яйца. Рициновото масло налагала на лицето на Боянка, тя спяла на плочата в черквата и един ден й се появила нова кожа. Излекувала я, както обещала“, категоричен е възрастният човек. В средата

 под купола на храма има мраморна плоча

 

където Преподобна Стойна е заставала и се е молила. Сега туристите събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Местните жители пък казват, че самото място е лековито. Случаите на излекувани са много - всякакви болки в краката и отоци миряните ги забравят тук. Светицата е изправяла много сакати хора на крака, разказват малкото останали жители на селото. Те били най-доволни, че лекувала и болните им животни - крави, овце - с билки и молитви. Разказите на изцелените миряни са записани в житие, което се намира в храма и всеки може да ги прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, дошъл отново с дар за монахинята. Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще се радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.

 Чинарът с люлката

Легендата гласи, че чудотворното 1300-годишно дърво в двора на храма се извисява още от създаването на българската държава. Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия. Докато се разхождате из двора на църквата и забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на вековното дърво, не се чудете. Има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие. Стотици бели листчета с желания за здраве и сполука къта в себе си вековното дърво. В двора на манастира се намира още и кладенец на желанията. Всеки само трябва да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода...

Гробът на светицата

Чудото тук витае навсякъде. Посетете Златолист и се поклонете на гроба на пророчицата Стойна. Постойте в минутка размисъл - за нея, за вас, за близките ви хора, за житейския си път. Мястото е невероятно красиво, а хилядолетният величествен чинар в двора на църквата вменява удивително спокойствие - сякаш времето е спряло...