Над 5.5 млрд. лева е бил действителният размер на преките чуждестранни инвестиции от САЩ в България за 2021 г., като това е поне 3.5 пъти повече спрямо отчетеното от официалната статистика, базирана на методология на БНБ. В оценката влизат дълготрайни материални активи, нетни приходи от продажби и брой заети лица. Това показва докладът „Икономическото партньорство между САЩ и България: инвестиции, работни места и търговия (1990 – 2022)“, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ), като това е второто му издание за последните пет години.
Разликата при инвестициите на Канада в Родината е дори по-голяма – действителният им размер е над 1.1 млрд. лева, докато централната банка го определя на едва 90 млн. лева.
„Има трикратно подценяване на инвестициите със САЩ и десет пъти на тези от Канада“, заяви главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов при представянето на доклада. „В идентифицираните 98 компании с американска собственост работят близо 41,600 души, като в петте канадски компании заетите са близо 6,000 души. Делът на САЩ от всички преки чуждестранни инвестиции в България е 5.5%, което е над три пъти повече от отчетеното в официалната статистика“.
Той обърна внимание, че по редица причини много глобални компании от САЩ и Канада базират европейските си дейности в една европейска страна – Нидерландия или Швейцария, и по тази причина статистиката отчита тези инвестиции с произход съответната европейска страна. „Затова и Нидерландия от години е сочена от официалните данни за най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в България“, посочи Богданов.
Според него, ако се отчетат тези обстоятелства, инвестициите от САЩ и Канада вероятно биха се издигнали на шесто място по обем на вложенията при официално 16-о място за 2021 г. и 13-о място през 2016 г.
По думите на Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ, освен откриването на работни места американските инвестиции предоставят иновации и умения, които са дългосрочни и дават старт на други предприемачи.
„Предприемаческата активност дава достъп до нови пазари, затова бих удвоила ефекта на американските инвестиции“, заяви тя.
Анализът на ИПИ показва, че за времето от предишното изследване през 2016 г. американските компании с бизнес в България се увеличават с 31%, приходите им растат с 52% до близо 11 млрд. лева, а заетите лица – с 43%. Ръстът на преките чуждестранни инвестиции от тази дестинация в българската икономика е над 23%, или с над 1 млрд. лв.
Оказва се, че американските инвестиции
не са териториално съсредоточени
в най-икономически активните центрове на страната, а в 11 български общини от пет района за планиране. От гледна точка на заетостта и приходите на компаниите с американски капитал, съотнесени към общите приходи в самата община, тези инвестиции са от изключителна важност за Гълъбово, Исперих, Разград, Севлиево, община „Марица“ и Раковски, показва докладът на ИПИ.
Най-много предприятия – 40.9%, са представени в промишлеността, 32.7% – в енергетиката, по 8.3% в търговията и информационните технологии.
България продължава да поддържа положителен търговски обмен със САЩ и към 2022 г. – износът към САЩ достига 1,093 млрд. долара, а вносът – 834 млн. долара. Според данни за стокообмена САЩ се нареждат на четвърта позиция по износ от България.
Водещи при вноса в България са продуктите от групата на минералните горива, машини, апарати, технологии, свързани с въздухоплаване и космонавтика.
Богданов напомни, че с най-голямата стойност при импорта има втечненият природен газ, който България внесе след войната в Украйна, когато Русия спря доставката на газ за нашата страна. „Това е десет пъти ръст спрямо 2021 г., когато вносът на този продукт е бил за 39 млн. долара“, пресметна той.
По данни на ИПИ, 451 проекта и инициативи са подкрепени през последните шест години и от Фондация „Америка за България“. Те са за образование, придобиване на работни умения, за благоприятна бизнес среда, насърчаване на културно-исторически и природен туризъм, бизнес предприемачество и технологии.
