Чувствали ли сте някога, сякаш мозъкът ви е препълнен, обикновено когато учите нещо ново или започвате нова работа или хоби? Е, той може и да е. Често ни се струва, че мозъкът ни е дотолкова задръстен от мисли, че дава заето. Казваме му: „Мисли!“, но не ни се подчинява...
Невролозите, изследователи на мозъчната дейност са установили, че, за да научаваме неща, по-важна от практиката е способността да... забравяме. Това специалистите наричат „освобождаване от старите неврални връзки“, или „синаптично съкращаване”. Какво можем да направим, като мислещи същества?
Оказва се, че мозъкът ни сам включва бутона Delete. Но за да избере правилните връзки, които да запази, и не толкова важните връзки, които да изтрие, можем да му помогнем.
Сънят е много важен
Мозъкът прочиства сам себе си, докато спим. Когато научаваме много нови неща, той изгражда връзки, но те са неефикасни, специализирани. Мозъкът ни има нужда да съкрати много от тези връзки и да изгради по-опростени, ефикасни пътеки. И това той прави, когато спим.
Будили ли сте се някога след хубав нощен сън с усещането, че можете да мислите ясно и бързо? Това е причината. То е като протичане на фрагментиране в компютъра ни. Точно по тази причина невролози препоръчват при преумора да подремнем за 10-20 минути. Това дава възможност на мозъка ни да изчисти някои неизползвани връзки и да осигури място за създаването на нови връзки.
Мисленето с лишен от сън мозък е като да проправяме пътя си през гъста джунгла с мачете. Прекомерно задръстено, мудно, изтощаващо. Мисленето с добре отпочинал мозък е все едно да се разхождаме из добре уреден парк. Пътеките са чисти и се свързват една с друга в конкретни точки, дърветата са си на място, виждаме далече пред себе си. Вълнуващо е.
Да контролираме бутона Delete в мозъка си?
Възможно е, твърдят изследователите на мозъчната дейност. Оказва се, че може да избираме какво той да изтрие и какво да остави.
Първо и много важно: да внимаваме за какво мислим. Така връзките, които не използваме, мозъкът маркира като неща за рециклиране. Обратно, връзките, които използваме, са онези, които мозъкът ни „зарежда с кислород“, и които изтъква като приоритетни.
Ако прекарваме прекалено много време в четене на теории за края на „Играта на троновете” например и много малко време - за работата си, познайте кои връзки ще бъдат маркирани за рециклиране...
Ако се караме с някого на работното си място и посвещаваме времето си в мислене за това, как да му отмъстим, а не за някой голям проект, ще се окаже, че сме суперзвезди в плановете за отмъщение, но слаби рационализатори.
Преобладава онова, върху което се фокусираме! Така ние буквално оформяме собствения си мозък, като избираме сами на какво да обръщаме внимание и какво да игнорираме.
Разбира се, едва ли можем да контролираме какво ни се случва през деня, но можем да преценяваме в каква степен то ни засяга. Може да изберем какво ни засяга и да конструираме свои собствени неврални връзки, уверяват изследователите.
Вероятно сте забелязали, че голяма част от най-успешните хора са много позитивно настроени. Те посвещават много време в мисли за работата си, за децата и семейството си, за приятелите, или как да помогнат на някого в беда. Тези хора трудно ще интригувате с идеи, как да направят зло на някого. Предпочитат градивните, а не разрушителните идеи.
Важното е, вместо да се фокусираме върху неща, които ни дърпат назад, да се съсредоточим върху мисли, които ни правят по-добри човеци и по-добра версия на самите себе си. Вместо да си представяме сценарии, които най-вероятно никога няма да се случат, да медитираме например.
Оказва се, че не е толкова трудно да прочистваме мозъка си периодично. Важното е да го насочваме към новото и да използваме умствената си енергия за неща, които са ни полезни. Това наистина е игра на стратегия, казват невролозите. Трябва умно да използваме ума си, да бъдем умни. Когато не се поддаваме на изкушението от нещата, които не са полезни за нас, това ни прави по-умни.
За да помогнем на мозъка си да намери бутона Delete по-бързо и да изтрие нещо ненужно и дори вредно за нас, най-важното е... просто да спрем да мислим за това вредно нещо. Възможно е. Дори и когато хора, случки от всекидневието или знаци ни го напомнят, да променяме фокуса на вниманието си. Рано или късно това вредно за нас нещо ще бъде маркирано от собствения ни мозък за „кошчето“. А това ще му даде повече лекота да се концентрира върху важните неща.
