„От 20 години наблюдавам и изследвам българите в чужбина и ги обичам - казва Албена. „В никакъв случай не ги слагам под общ знаменател“, добавя тя. Но това е дълга тема, а тя е обзета от майчини вълнения - на дъщеря ѝ Стояна предстои сватба и цял следобед са в трепетно мерене на булчински рокли в изисканите стилни бутици на Виена. Защото „Виена е класа“. Отлагаме разговора за следващия ден.
„Виена е София на моите мечти - казва Албена. - Нашата столица може да изглежда по този начин, ако ние направим нещо повече.“ До австрийската столица Албена Ненкова изминава дълъг път.
Ако някой ден си напише мемоарите, сигурно ще излезе многотомник - толкова интересно, богато и пълнокръвно е живяла. С многостранните си дарби и интереси работи това, което поиска и е там, където я тегли сърцето. „А то винаги бие по български“, вълнува се Албена.
Родена е в София, в семейството на архитекти, но градът на нейното детство, където остава сърцето ѝ, е Ловеч. Там родителите я завеждат, когато е на 10 месеца, при баба ѝ и дядо ѝ по бащина линия, защото майка ѝ трябва да тръгне на работа.
„Всичко, което обичам, е тръгнало от Ловеч - ароматът на люляк, на пържени кюфтета, ако щеш, на реката, когато е застояла, или пък когато е буйна... Светлините на светулките... В този град аз съм се научила много да обичам и там се чувствах много обичана“, споделя тя.
Завършва „Бастилията“ - 31-ва гимназия на Ситняково, с преподаване на английски. Състезател е в националния отбор по синхронно плуване, майстор на спорта, многократен републикански шампион. При избора на университет, приоритетът клони към спорта, макар родителите ѝ да я виждат като архитект.
От Националната спортна академия, която завършва, пази най-хубави спомени. „Много чисти отношения имаше тогава, никой не плащаше за изпити. Бяхме наистина реализирани хора, отдадени на спорта. За нас не важеше олимпийският принцип „Важно е участието“. Не, важна е победата“, коментира тя.
Признава, че спортът я прави боец. „Когато трябва да направиш нещо, го правиш, а не се чудиш как да се изплъзнеш и да търсиш извинения. В моята дисциплина не може да изоставиш отбора и да предадеш съотборниците си. Предизвикваш самия себе си. Това толкова вдигна летвата на предизвикателствата, на самочувствието, на желанието и на успеваемостта, че съм много благодарна на спорта всеки ден, макар вече той да е далече от живота ми“, споделя Албена.
След академията и приключването на активна състезателна дейност работи като треньор, после във факултета по спортна журналистика. Омъжва се на 24, а децата - Стояна и Цветан - идват през 2 години.
„Мъжът ми Стоян Иванов беше ресторантьор и някак не вървеше аз да съм по басейните, докато той имаше нужда от помощ“, казва тя. Отварят ресторант за пици с култовото име „Мис Каприз“. Така Стоян нарича съпругата си много преди да се роди заведението. „Навремето като състезателка бях много злояда и капризна и майка ми казваше „Мис Каприз“, смее се тя. Проектът прераства във верига ресторанти за пица.
Двамата със съпруга ѝ се развеждат, но остават в добри отношения. „Имаше една-две години, които не бяха много весели за мен, но пък те ме доведоха във Виена през 2004-а“, споделя тя. Десетгодишната ѝ дъщеря Стояна е в елитното частно училище Theresianum, основано през 1746 г. от императрица Мария Терезия Австрийска. „Беше с пансион, но нали знаеш, майчиното сърце се свива, притеснено ми е. Все пак Стояна беше малка и реших да замина за Виена, за да съм близо до нея“, споделя Албена.
Сега тя прекарва половината си време във Виена, другата половина в София. „Имам възрастна майка, която остана сама, но не иска да се мести във Виена и трябва често да се прибирам в София. Но работата ми и вдъхновението ми са във Виена“, споделя тя.
Първата ѝ работа в австрийската столица е в туристическата агенция на приятелката ѝ Ева Кулишева. „За българите във Виена Ева е като Странджата. При нея може да намериш всичко, включително и добра дума. Туристическото ѝ бюро е пълно с българска козметика, с български книги, подправки, а в момента има и море от мартеници“, казва Албена. „Ева беше и човекът, който ме запали по контактите със сънародниците ни и по това, да харесвам тази България, която е извън Родината“, добавя тя.
„Ние, българите в чужбина, далеч не сме само миячи на чинии, берачи на ягоди или крадци на кутиите с дарения за бедни или болни, както се говореше навремето. Не, българинът, ако е талантлив и е решил, че онази клетка в Родината му е тясна, заминава в чужбина. Намираме начин да не мрънкаме и да си изкарваме хляба по почтения начин, като НЕ хулим България“, подчертава Албена.
През 2014-а, когато дъщеря ѝ е вече пораснала и се чувства по-спокойно, Албена се връща в София. През 2015-а заедно с Мирослав Боршош, Албена е съосновател и управител на Литературен клуб „Перото“ в НДК. Става литературен агент, занимава се с книгоиздаване, разпространение на книги, с организиране на ивенти. „Перото“ беше много успешен проект и имаше изключителна притегателна сила“, споделя тя.
До 2018-а е ту в София, където работи като редактор в телевизионни предавания, ту във Виена, където представя наши автори, които познава покрай събитията в „Перото“. „Бях посланик на българската литература и култура във Виена. Тук има достатъчно много млади хора, които са великолепни. Те се развиват, те искат да знаят повече“, вълнува се тя.
Тогава у нея назрява идеята да обединява българите. „Във Виена имаше един изключително висок като морал, харизма и работа човек - Иван Карчев. Беше обединител на българската общност. Започна от студентските години, до момента, в който, за голямо съжаление, преди 2-3 години почина от COVID. Той правеше списанието „Виена - нашият град“, от което излязоха 23 броя, а също и радиопредаване“, споделя Албена с тъга.
Тя решава да поеме щафетата от него. Близките на Карчев не са склонни да ползва същото име „Виена - нашият град“ и тя започва да прави списанието „Виена си е Виена“. Избира името по един израз, който често си повтарят българите там, за добро или за лошо - „Абе Виена си е Виена“.
Изразът идва от един хумористичен разказ. Мъж, недолюбващ тъща си, я праща на разни пътешествия по опасни места с идеята да я „елиминира“. По ирония на Съдбата, във Виена, на Коледа, един файтон с подплашени коне стряска тъщата, тя се спъва, пада и умира. Шашнат, мъжът поглежда към небето и казва: „Виена си е Виена“.
Списанието „Виена си е Виена“ ще бъде в същия формат като това на Иван Карчев, първият брой излиза на Великден и ще излиза 3 пъти годишно. В него има справочник за българите, реклами на български фирми във Виена, но с цел да са в помощ на сънародниците, календар на културните събития.
Самата тя е автор на няколко книги, като най-известна е трилогията „Всичко в един тиган“ - необичайно съчетание от истории от живота, кухнята, рецепти и съвети. Книга „за изискани питиета, за любовта и щастието, такова, каквото е и за каквото мечтаем“.
Издава и „пътеводителя на българското вино“ - „Wines of Bulgaria“, биографичната книга на Николина Чакърдъкова - „Богата съм“. Миналата година издава „Кортона лайфстайл“ - за виното, изкуството и модата в тази област на Тоскана. На 1 ноември пък излиза „Пий една ракия“ - за производството на ракия в България, плюс 24 разказа, свързани с огнената напитка. „Тя е като пътеводител на всеки ракиджия“, казва Албена.
Като част от Фондация „Миню Балкански“, тя издава и 2 книги, посветени на най-големия дарител в образованието в България - Минко Балкански от Париж. Книгите „Взор“ и „Завет“ съдържат писмата от бащата Миню към Минко, и от сина към бащата. Направила е и филма „Завет. Писмата на баща ми“, посветен на Миню и Минко Балкански.
Днес е спокойна за двете си деца. Бъдещата младоженка Стояна завършва „Право“ в Холандия, прави магистратура и в момента е в Люксембург. Синът Цветан, който остава в София, завършва музикалното училище, а после тръгва по пътя на родителите си. Първо с пиците в „Мис Каприз“, после избира хляба. Има собствена пекарна на колела, която обикаля из София. „Прави специален хляб и най-хубавите парижки багети в София. И неговото сърце бие на български“, радва се Албена.
„Питаш ме, как имам енергия за всичко това, което правя за българите във Виена, не ме ли изморява тази многостранна дейност. Напротив, много ми харесва и съм толкова възторжена, когато открия ново скъпоценно камъче в лицето на някой друг! Искам българите да знаят, че във Виена и навсякъде по света има толкова много реализирани сънародници! Това са перли, и то не в корона, а в мидичка, понякога неразтворена още. За някои от тях не се знае още, и чест прави на BG VOICE, че ги представяте“, казва българката.
